Особености на нашия дивеч

Укрива се в мъчнодостъпни места и нощем търси плячката си 

Отстрелът му е случаен и става по време на лов за друг дивеч

Както е известно през всички сезони хищниците твърде много се активизират в действията си. И в това отношение чакалите са на едно от първите места. Като трагикомичен факт се разказва една история от времето на Балканската война. Група военни нощувала на открито някъде около Бургас. Събуждайки се на сутринта, войниците останали смаяни, като се съгледали боси. В тъмницата, действайки тихо и внимателно, чакали пригризали вървите и изяли цървулите на хората, както им били на краката.

Явно символ на подлост, тези хищници отдавна у нас са подложени на изтребване. И, естествено, числеността им и ареалът им непрекъснато намалява. През 1962 г. чакалът вече е обявен за защитен вид. Тогава се открива почти само в Странджа...

Но няколко години са достатъчни, за да може този пластичен, жизнен вид да възвърне старата си слава. В началото на 70-те го има вече в цяла Югоизточна България, а днес - навсякъде из страната.

Външно чакалът прилича на вълк, но муцуната му е по - остра, гърбът му е бледоръждив или червеникаворъждив с черни косми по средата. Муцуната и крайниците са жълтеникавокафяви. Общо взето е нощно животно. Движи се на двойки или на малки групи. Хищникът е опаразитено животно и е сериозен разпространител на трихинелозата и ехинококозата. А на всичко отгоре е и преносител на беса. Освен че е твърде хитър хищник трудността на борбата с него се състои и в това, че се укрива в мъчнодостъпни места и нощем търси плячката си /въпреки, че когато е гладен, броди и денем/.

Чакалът е с вродено притворство. Отстрелът му е случаен и става обикновено по време на лов за други видове дивеч. Животното е доста предпазливо, трудно се прогонва и насочва към ловците. Така че гонките не дават желаните резултати.

Звуковете на някои риби

Хараки - риба, използвана за промишлен риболов, за издаване на звуци употребява плавателния си мехур. От двете му страни мъжките индивиди имат специални мускули, които могат да се свиват с честота до 100 херца. Издаваният звук прилича на ръмжене. По време на размножителния си период тези риби предприемат дълги пътувания към боищата. Мъжките се движат напред и като стигнат определените места, няколко вечери наред устройват фантастични „концерти“. Това е едно от най - силните изживявания на пътешественика сред природата на Амазонка.

Лескадата издава звук, наподобяващ стрелба с огрестрелно оръжие. Нейната „песен“ също може да се чуе през периода на размножаването й.

Мандимът /от сомовите риби/ има два звукообразуващи апарата. Първият включва краищата на гръдните перки и два специални израстъка от тях, които са много остри и назъбени. При търкане се произвежда звук, подобен на рязане с трион. Вторият прилича на звуковия апарат на рибата хараки, “ръмжене на моторетка“. Целта  и на двете звукообразувания е да плашат враговете. Биолозите особено много се интересуват от необичайните гръдни плавници на мандима.

Любопитно

Когато рибата се намира в бързотечаща вода, тя усеща миризмата само на онези вещества, които носи струята, а когато е в спокойни води, само в посока на водния поток. Следователно, ако рибата използва езика на миризмите, може да открива неподвижно поставената храна, примамката или плячката, движеща се по течението или срещу него. Ако примамката се премества напряко на течението или под някакъв ъгъл спрямо него, тогава миризливите вещества се отнасят от течението и рибата не може да определи пътя на движение на примамката. 

Рано на пролет от хайверените зърна на змиорките се излюпват личинки. Те са прозрачни, имат зъби и заострени опашки. Личинките растат и постепенно придобиват формата на лист от върба, което им помага да се задържат на повърхността на водата и улеснява пасивното им пътешествие по вълните на течението. Гълфстрийм ги подхваща и ги отнася на север. Едва на третата година личинките се приближават към европейските брегове. Тук през зимата те се превръщат постепенно в стъкловидни змиорки. На четвъртата пролет призрачните змиорки навлизат в реките, потъмняват и придобиват вида на истински змиорки.

Още за опасностите при зимния лов

Преди време писах за опасностите при зимния лов. Сега споменавам и за някои други заплахи за този труден мразовит период. Изненадите при движението по зимен терен са много повече, отколкото през другите сезони. Затова, например, ако трябва да се премине водоем по тънък лед, най - добре е да се привържат към краката дълги и широки дъски.

По време на зимните излети ловецът хаби доста енергия. Как най-бързо може да възстанови силите си? След дълго ходене е наложителен 10 - 15 минутен отдих. Избира се сухо място, ляга се на гръб и краката се изтягат, така че да се намират по - високо от главата. Полезно е да се приемат 2 - 3 таблетки вит. С и В 1, да се масажират мускулите на краката. След дълго стоене навън човек може да почне да позамръзва. Първите признаци са: усещане за хлад и пробождания на поразения участък. След това кожата побелява и загубва чувствителността си.

При появяване на тези симптоми е необходимо веднага да се разтрие пострадалото място и да се завие с шал или друга подходяща платнена материя. Разтриването не бива да става със сняг или с позамръзнали ръкавици: острите парченца лед биха наранили леко кожата. Ако измръзнат пръстите на крайниците, трябва да се поразтрият. А след прибиране в ловната хижа да се потопят в гореща вода - до възстановяване на кръвообращението.

Краката изстиват по-малко, ако преди отиване на лов се измиват с хладка вода. Най - лесно мръзнат пръстите на краката в тесни и влажни обувки. Ако в силния студ се ходи на лов с ботуши, най - добре  е пръстите на краката да се обвият с вестници: това ги предпазва от замръзване. Естествено, ако имате нов модерен екип, някои от тези съвети отпадат.