Истината за Грийнпийс и неговите тайни покровители

Спонсори на организацията са влиятелни милиардери

Еколозите прокарват политиките на определени групи 

Организацията Грийнпийс, известна със своите гръмки екологични действия, изминава дълъг път от малка група ентусиасти, до влиятелна международна структура. Историята на "зеленото" движение датира от 1970 г., когато американецът Ървинг Стоу организира мащабен благотворителен концерт във Ванкувър. Събраните средства позволяват на групата активисти да наемат кораб, който се превръща в база на бъдещите природозащитници.

Първите действия на Грийнпийс са насочени срещу ядрените опити на островите в Берингово море и Тихия океан. Успехът на тези протести вдъхновява активистите да се борят с търговския китолов. Зрелищните действия, когато природозащитници маневрират между китоловни кораби и животни в надуваеми лодки, привличат вниманието на световната общественост.

Днес Грийнпийс разполага със собствен флот, персонал от 2400 служители и възможност да привлече до 20 000 доброволци. Организацията декларира широк спектър от цели: от защита на животните и борба с ГМО, до противодействие на ядрената енергия и глобалното затопляне.

Съмнителни практики

Зад привидно благородната фасада на Грийнпийс се крие поредица от противоречия и съмнителни практики. Дейвид Мактагарт, един от основателите и официален лидер на организацията, е многократно обвиняван от партньори в нечестни бизнес практики. По време на известния протест срещу ядрените опити на атола Муруроа той е арестуван за опит за контрабанда в Нова Зеландия.

През 1979 г. Мактагарт поема марката Грийнпийс от канадския клон, който успешно се управлява от Патрик Мур. Централата е преместена в Амстердам и всички клонове са задължени да плащат на компанията майка 24% от входящите си средства. В допълнение към тази "почит", клоновете инвестират повече от 20% от приходите си в различни фондове, харчат 8% за реклама и създаване на положителен имидж, а само 38% са насочени директно към екологични проекти.

Тази финансова политика позволява на офиса в Амстердам да натрупа около 40 милиона долара годишно през 90-те години, без да плаща данъци върху тях. Патрик Мур, единственият професионален еколог сред основателите, избира да напусне организацията, наричайки публично останалите лидери кариеристи, далеч от науката.

Според друг член на организацията, Пол Уотсън, известните видеоклипове с надуваеми лодки, които пречат на китолова, не са нищо повече от постановъчни филми за привличане на спонсори. Уотсън твърди, че Грийнпийс харчи 80% от средствата си за поддържане на своята бюрократична машина, а самата организация е просто лобистка структура.

Селективен подход 

Дейността на Грийнпийс повдига въпроси не само заради финансовите измами, но и поради очевидната селективност при избора на мишени за протести. Активисти на организацията провеждат мащабни митинги срещу руски петролни платформи в Арктика, опасявайки се от хипотетични течове. В същото време истинските екологични катастрофи, като аварията в Мексиканския залив или нефтения разлив в Южна Калифорния, остават незабелязани от "зелените".

Грийнпийс не се притеснява от технологията за хидравлично разбиване, която се използва широко в Съединените щати за разработване на шистови находища, въпреки очевидната й вреда за природата. Тази селективност предполага възможност за лобиране в интерес на определени компании чрез целенасочено дискредитиране на техните конкуренти.

Показателна е кампанията срещу използването на фреон в хладилните агрегати. Веднага след като производителят на оборудване без фреон достига необходимото ниво на рентабилност и заема своята ниша на пазара, информационните атаки на Грийнпийс спират. Подобна ситуация се наблюдава и при борбата с генномодифицираните организми. Въпреки липсата на научни доказателства за вредата от ГМО, „зелените“ водят истинска война срещу тях. В същото време очевидните щети от използването на пестициди в селското стопанство остават извън полезрението на екоактивистите.

Скрити мотиви

При внимателно разглеждане на финансовата страна на дейността на организацията, възникват редица въпроси. Официално Грийнпийс приема средства само от частни фондации, но дали те не представляват нечии интереси, които са далеч от екологията? Сред най-големите спонсори на “зелените“ се открояват три ключови фигури: Фондация Търнър, Фондация на братя Рокфелер и Фондация Макартър. Говорим за многомилионни дарения, зад които може да има далечни планове.

Милиардерът Тед Търнър е сред основните спонсори на зелените.

Най-щедрият спонсор е милиардерът Тед Търнър, най-големият собственик на земя в САЩ и основател на новинарския канал CNN. През 1996 г. в интервю той шокира обществеността, като обявява необходимостта от намаляване на населението на Земята с 95%, изразявайки надежда, че глобалното затопляне ще се справи с тази задача, причинявайки суши.

Не изостават от Търнър по щедрост и Рокфелер, семейство, което е синоним на глобалното задкулисие. Интересите на клана обхващат индустрията, енергетиката, финансите и политиката на цели държави. Рокфелер, подобно на Търнър, активно насърчават идеята за глобалното затопляне поради емисиите на парникови газове. В същото време богатството на семейство е тясно свързано с производството на петрол, но по някаква причина сондажните платформи на Exxon Mobil Corporation не са обект на атаки на Грийнпийс.

Третият стълб на зеленото финансиране е фондация Макартур. Обхватът на нейните интереси е толкова широк, колкото този на Рокфелер. Самият MacArthur участва пряко в „насърчаването на демокрацията“, като щедро финансира различни организации с нестопанска цел.

Списъкът с основните спонсори на Грийнпийс кара човек да се запита дали любимият зелен цвят на организацията е свързан със сянката на американската валута? Възниква въпросът за възможното използване на екологичния дневен ред за прокарване на геополитически и икономически интереси на определени групи на влияние.