Истории от бележника на д-р Емилова - Дани: Умирах, а ме пращаха на психиатър

Тази история е разтърсваща. Трудно да си представим как се е чувствала 28-годишната Йорданка Костова в месомелачката на нашата здравна система

„Това, което ни изглежда като горчиви изпитания, често са прикрити благословии.“

Оскар Уайлд

Една юнска сутрин Дани се събужда в родното си село Хаджиево, Пазарджишко, с разстройство, придружено с кръв, повръщане и силна болка в корема долу в ляво. След като две денонощия болкоуспокоителните не помагат, отива на гинеколог в Пловдив. И оттук започва нейната одисея по лекари и болници, която едва не завършва трагично за тази хубава млада жена. Причината за състоянието ѝ е спукана фоликулярна киста на яйчника, голяма, направо огромна. Гинекологът ѝ предписва анални свещички. Те предизвикват силна пареща болка и Дани се обажда по-късно, за да го попита дали да продължава с тях. Тогава лекарят ѝ изписва антибиотик, казвайки ѝ, че вероятно е цистит. Това - „диагнозата“ и рецептата - се случва по телефона. Младата жена отива на работа, но… „не можех да си стъпя на краката от болка, пареща и пулсираща там долу, в корема. „Аз се съмнявах, че имам цистит, страдала съм от него и знам каква е болката.“

Следващата среща с гинеколога е на живо – той установява „удебелен ректум“ и праща Дани на гастроентеролог. Гастроентерологът не си дава труд да я прати на изследвания, казва ѝ че има възпалено дебело черво и да продължи с антибиотика. И ѝ изписва нови лекарства. Така Дани се оказва с шепа лекарства – взема точно 17 хапчета на ден, а се чувства все по-зле и по-зле. Подуват се лимфните възли (това го установява хематолог), цялата се обрива, получава задух. Но става още по-лошо: езикът ѝ така се подува, че се задушава и припада. И мъжът ѝ я закарва в спешното. Бият ѝ конска доза урбазон плюс алергозан. Връща се в къщи, за да прекара една тежка нощ и на другия ден отново е в болницата, вече на системи. Дани не знае какво точно ѝ вливат, почти никой в нашите болници не си дава труда да обяснява на пациентите, но се чувства ужасно зле. Плаче и иска да си тръгне. А тогава… Тогава просто я наругават и ѝ казват, че е за психиатър.

Минават три месеца, в които има още прегледи и изследвания (колоноскопия, гастроскопия, рентгени, кръвни изследвания). Диарията продължава, тя не може да стои права, задушава се, всеки един орган в тялото ѝ, дори слюнчените жлези, дават „на късо“ и от тялото ѝ се отделят секрети, мътна урина, кръв.

„Тялото се опитва да се освободи от нещо, което го отравя – това усещах. Избиваха пъпки и петна, потичаше слюнка неконтролируемо, изтичаше кръв от ануса и от сливиците … Мислех, че умирам. Всички около мен бяха уплашени и някои си мислеха: дали пък не е наистина за психиатрията?“

И тогава баба ѝ, отчаяна, търси помощ от приятелката си Таня. Таня е дългогодишна пациентка на д-р Емилова“. Завела е при нея преди 20 години сина си Стоян, с диагноза диабет тип едно, който синът ѝ отключил след смъртта на баща си и онкологичното заболяване на майка си. Вестник Труд писа за неговия уникален случай: след 20 дни на чай и плодове и 10 захранване, Стоян не докоснал повече животински храни. Днес е здрав и не си е слагал инжекции инсулин оттогава. Майка му също поддържа своето здраве с дълги гладувания всяка година. Таня прави резервация за една седмица в клиниката и Дани заминава с мъжа си. В нейното тежко състояние е обяснимо недоверието, с което пристига в клиниката. Недоверие към поредния доктор, който вместо да изпише лекарства ѝ казва, че трябва да гладува с плодове и чай. Как ще се излекувам като стоя гладна, мисли си тя. Нали другите ми казват да ям силна храна, гладът ще ме умори. Изтерзана психически от болката и от жестокия сблъсък с родното здравеопазване, на втория ден Дани ревва и иска да си тръгне. Мъжът ѝ я убеждава да останат:“ Къде ще отидем оттук нататък? Нека опитаме, нямаме друг шанс.“ И Дани остава. Не само остава, а отива на лекция на д-р Емилова на другата сутрин. „Бях гневна и уплашена, не пожелах да танцувам, а всяка лекция започва с музика, танц и смях. Седнах на лекцията, като не мислех да оставам до края, но някак това, което говореше д-р Емилова, ме докосна. И ме накара да се замисля и да започна да навързвам нещата, които ми се случиха толкова бързо. Предния ден двамата с д-р Милев, разглеждайки изследванията ми, в едни глас казаха: Това е интоксикация! Причината за състоянието не е само спуканата киста, но и отравянето с лекарства, с въздействието на които тялото не може да се справи. Само лечебното гладуване ще изчисти организма, ще помогне.“

Започнах да ходя всяка сутрин на лекциите. Ден след ден чувствах облекчение, тялото ми изхвърляше секрети и „отпадъци“, чистеше се. За първи път си дадох сметка какво се случва с тялото ми. След седмия ден се прибрахме в къщи, исках да направя 20 дни на плодове и чай, но не успях, направих само две седмици.

На 14 декември отидох на контролен преглед при д-р Емилова. Още щом влязох в клиниката, срещнах Веско Василев и той ме прегърна. После ме прегърна и д-р Емилова. Никога досега лекуващ лекар не ме е прегръщал. Не мога да опиша това топло чувство, с което прекарах деня там. Все едно бях при близки хора, при роднини. Клиниката на д-р Емилова е друга планета. И мъжът ми е съгласен с това. Той беше с доста лоши показатели, наднормено тегло. Но сега е във форма.

Планираме с него да отидем отново през пролетта, този път ще направя 20 дни. Вече знам какво е добро за мен и какво не, как да се вслушвам в сигналите на тялото си. Знам, че дори тялото да страда, умът и духът трябва да търсят изход, да не се предават никога. Урокът беше жесток, но много полезен. Благодарна съм на Съдбата в лицето на Таня Игнатова, че ме срещна с д-р Емилова. 

Рецепта

Бананов хляб

4 презрели банана
300 г брашно
80 г зехтин
100 г светъл сусамов тахан
щипка ванилия на прах, канела, смлян кардамон
10 г бакпулвер
2 веган „яйца“ - 2 с. л. смляно ленено семе, разбъркани с 2 с.л. вода 
кленов сироп – по желание

В купа се слагат зехтинът, кленовият сироп, таханът и се разбъркват добре. Добавят се към тях веган „яйцата“ и подправките.

Бананите се намачкват с вилица и се добавят Бакпуверът и брашното се разбъркват отделно и се добавят към мокрите съставки. Разбърква се до гъсто тесто като за кекс. Пече се на 180 градуса около 50-60 минути, посипано със сусам.