ППДБСС+ са се заяли, защото не можели да разберат как един храм ще „облагороди района“
Дори и във вековете на кървави гонения, дори и в катакомбите, православието (то тогава не е и имало друго християнство) е било достатъчно “официално”.
Но да речем, че има различни нюанси в отношението на държавата към Църквата и един от тях е държавата да изолира Църквата от всякаква власт и да се стреми да я омаловажава и дори да я обижда. Говорим за модерната напоследък, през последните около два века, секуларна държава. Казвам го по повод поредното умнокрасиво изказване на общински съветник през седмицата, според което “православието не е официална религия”. А всъщност то е толкова официално, че за стотици хиляди, дори и милиони българи легитимира или не легитимира конюнктурната власт в даден момент.
Поводът е следният. От години хората в столичния квартал “Младост” се борят да имат църква, в която да се черкуват близо до домовете си. Става дума единствено за бюрократична промяна в подробния устройствен план (ПУП), от която Общината няма да загуби нищо нито в организационен, нито в икономически, нито в политически план. Обаче общинарите от ППДБСС+ са се заинатили с ирационален инат. През седмицата изтече видео от някакво заседание, където се чува как един от техните общинари - някой си Димитър Петров от “Продължаваме промяната” - казва с насмешка и снизходителност:
“Ние сме светска държава. Православната религия е традиционна религия в България, но не официална. Ние не държим да се легитимираме чрез църквата по толкова долен и пошъл начин. Ние целим най-доброто за София, а не най-доброто за православното християнство”.
По повод поредното умнокрасиво изказване на общинския съветник Димитър Петров от “Продължаваме промяната”.
ППДБСС+ са се заяли, защото не можели да разберат как един храм ще “облагороди района”. Може би техните представи за “облагородяване” са светещите изроди, които предложиха на гражданите като коледна украса в близост до патриаршеската катедрала. Аз пък не мога да разбера как може да е долно и пошло това да се легитимираш през Църквата. Това винаги е било най-авторитетната легитимация.
Нали се сещате, че няма как да не съм против такива и против участието им в обществените дела под каквато и да било форма!
Какви са политическите измерения на проблема? Знам, че ще ви заприлича на лично обяснение, но тъй като случаят е симптоматичен, ще го направя. Много мои приятели - виртуални и реални - са шокирани от мен. Някои ме обвиняват, че съм се променил до неузнаваемост, че по най-подъл начин съм изменил на принципи и идеали. “Ето - казват, - ти беше един от нас, от демократичната общност, а сега само се заяждаш!”.
Първо, скъпи мои виртуални и реални приятели, човешкият живот е безсмислен, ако през него човекът не се променя, не се обръща. Но в нашия случай не става дума даже и за това. Вие сте като допотопни астрономи, които наблюдават втренчено движението на звездите, без да усещат, без да си дават сметка, че всъщност те са тези, които се движат. Не аз, а вие се променихте през последните години, защото се промени светът, който бяхте избрали за свой идеал и който смятате за недостойно да изоставите, каквото и да се случи с него. А през последните десетилетия със света се случиха страшни неща.
Предупредих ви преди не знам вече колко години, че се разделяме. Предупредих ви, че ви напускам, именно за да не изменя на убежденията си. Напуснах ви, защото бях морално неспособен да ви последвам по “модерния” път, по който поехте. Неспособен съм и то не по друг начин, а именно морално, защото този ваш път е безбожен. Нагло и предизвикателно безбожен. Защото атеизмът е едно, агностицизмът е едно, но богохулството е следваща степен на падение.
Дори да разглеждаме християнството в България като колоритно историческо обстоятелство или като елемент от националната култура, поведението на онези нещастници в Общината е скандално. Но християнството не е просто традиция. Християнството е много повече от културен елемент. То е мироглед, начин на мислене. Да не говорим, че мирогледът на глобалната цивилизация все още е християнски, що се отнася до наука и политика, до право и комуникации, дори в нехристиянски страни, благодарение на колониалната система, от която не знам защо се отказахме тъй лекомислено.
Как вижда християнинът човешката история? Според християнството историята не е нито безкрайна, нито циклична. Тя има свое начало и свой край и е устремена като права стрела от едното към другото. Историята започва с нарушаването на замисъла на Творението и ще завърши с неговото възстановяване. В началото се появява времето, а в края ще изчезне, поне в качеството си на тегава верига от причини и следствия.
Между тези два момента - началото и края на историята - се намираме в състояние на ненормалност и на борба за възстановяването на нормалността. Тоест човешката история е нещо изключително, нещо екстремно, необичайно и тревожно. Човешката история е форсмажор. Това е християнският възглед и доказателство за неговата правота е разцветът на цивилизацията. Именно защото е истина, християнството толкова дразни лъжата.
Скоро след падането на Берлинската стена и края на Съветския съюз християнското поведение, дори и без догматични претенции, беше белег на антикомунизъм, на свобода и човечност. После пропагандата го превърна в белег на русофилия и фундаментализъм, на изостаналост и мракобесие, заслужаващо снизходителна усмивка поради историческата си безпомощност. А пък то, християнството, ще надживее и двете, както е надживяло и много по-страшни извращения, защото е над всяка конюнктура.
Защо казвам, че са се променили моите критици, а не аз? Защото аз винаги съм се обявявал остро против всяка система, всяка идеология, всяка власт, която се опълчва против Църквата, пропагандира атеизъм (безбожие) и саботира спасението на душите. Това е моят политически мироглед и той е непоклатим. Това е принципът, според който отдавам симпатиите (и гласа) си, независимо от съпътстващите компромиси. И, повярвайте ми, с този мироглед се живее спокойно и в хармония с живота, вселената и всичко останало. Този мироглед е причината да не сте ме видели гневен или истеричен, възмутен или скандализиран.
Преди 1989 бях яростен антикомунист именно заради това - заради материалистичната философия и атеистическата пропаганда. Бях горещ поддръжник на СДС, доколкото Съюзът беше антикомунистически. Бях искрен седесар, докато депутатите се заклеваха върху Библията в присъствието на Патриарха, защото властта не само трябва да е от Бога, но и да осъзнава, признава и открито да изповядва това. За мен властта идва отгоре надолу и това е така, откакто изобщо се замислям по тези въпроси, а се замислям от дете, благодарение грижите на семейството си и книгите, които четях. Така че не съм аз този, който се е променил. Промениха се тези, които следваха един християнски (макар и протестантски) свят и продължиха да го следват на инат, дори когато той вече не беше такъв. Да, по отношение на това, което следваха, те не се промениха, но това което следваха, се промени главоломно.
А аз не се промених, защото точката, в която гледам, за да не падна, докато се въртя, е неподвижна.
И ето ги тези мушмороци в Общинския съвет. Те са продукт на времето си, на едно сътресение в човешкото мислете, което им се струва революционно и необратимо. Но ще премине, както завяхва и заздравява цирей. Колкото и да е лош светът, колкото и да е затънал в злото, все пак не е безнадеждно изоставен от доброто и все още има сетива за нормалността.
Не, не сме обидени. Поне аз не съм. Не може някакъв продукт на подражателство през последните няма и стотина години, да накриви капата на Църквата. Но се ощетяват интереси - да, интереси, а не химерични “естествени и неотменими” права - на достойни граждани и изрядни данъкоплатци, които искат да имат храм, а Общината, турила ръка на земята, която изобщо не е нейна, им пречи на инат, пречи им от злоба. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
- Чакай, чакай! - чувам ви да казвате. - Ама нали започна да разказваш за ППДБСС+?
- Вие сериозно ли? Наистина ли повярвахте, че ще отделя над 8000 знака с интервалите и няколко часа от времето си за ППДБСС+?....