Фон дер Лайeн в Киев за още кръв

Мирът ще подписва наследникът на комика-държавник – бившия му съветник Арестович

В понеделник шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен пристигна в Киев по повод третата годишнина от началото на навлизането на Русия в Украйна. Но не за да обясни на украинците, че десетки хиляди техни мъже в разцвета на силите са умрели за невъзможното, а за да им предаде 3-4 милиарда евро, с които да продължат да се бият и да им каже, че Европа щяла да продължава да санкционира Русия до дупка.

Сякаш кървавата война сега започва, а вече не ѝ се вижда краят, оповестен от самия президент Володимир Зеленски, който обяви завчера изигран, че в името на скорошния мир и на приемането на страната му в НАТО бил готов веднага да абдикира. Но ще го направи по-скоро в името на кожата си, разбира се, тоест ще бяга, тъй като със сигурност знае нещо, което Фон дер Лайен и клакьорите покрай нея може би са чували, ама им е по-удобно да го пуснат през едното ухо и то да излезе през другото. 
Защото според вестниците из Западна Европа във Вашингтон вече бил добре подготвен за креслото на Зеленски неговият бивш доверен съветник Олексей Арестович, когото президентът натирил през 2023 г., задето признал, че не руска, а украинска ракета съборила жилищен блок в Днипро и предизвикала смъртта на над 50 невинни жертви.

Този Арестович не само щял да уважи идеите за мир на САЩ и Русия, прилагайки ги на практика, щом изкристализират ясно съвсем скоро. Но, по собствените му думи пред американско радио, Арестович щял „да вкара веднага Зеленски в затвора с доживотна присъда,  а хората ще помнят как той уби десетки хиляди украинци, за да не се откъсне от любимата си власт, обсебен от желанието да сее смърт и да граби". И сега аркашката Володя крещи като Ричард III на Шекспир, че е готов да хариже „кралството“ си срещу кон, на име „Мир“ или „НАТО“, с който да се спаси някъде при стари авери във Франция, Англия или другаде, където си мисли, че ще намери подслон!

Та, лидерите на Европейския съюз, плюс „нежния“ според Илон Мъск канадец Джъстин Трюдо и червендалестия от прекалено много бира англичанин Борис Джонсън, отидоха днес в Киев в деня на годишнината от войната, за да дават ненужни съвети, за да направят още едно обещание, което знаят, че не могат да изпълнят. Поклонение от голи политически и морално безпомощни хора, които според италианския в. Стампа“ иначе нямат търпение да се наредят за кой ли път на първия ред, за да ръкопляскат на последния американски пирует и най-важното – да бъдат забелязани от неговия майстор. Горките те, мислят ли си наистина, че могат да съветват тези, които от три години гледат смъртта в очите? Милите те, които от време на време напускаха уютните брюкселски палати, за да предприемат пътувания до опустошената страна с цел снимка до „звездата Зеленски“, за да я ползват за вътрешната си пропаганда. И в същото време гарантираха победа на украинците, уверяваха ги, че оръжията, които им дават или купуват за тях отвъд Океана, могат да смажат руския нашественик, подкокоросвайки ги непрекъснато – браво, вие сте герои!

Не, не горки, не мили, а жалки са Фон дер Лайен и компания, тъй като украинците знаят повече от тях за мистериите на войната, за крехкостта на съществуването и за края на историята. Дори най-малкото украинско дете има по-голям опит в зловещото битуване от най-важните и високопоставените сред тях. Именно тези хора трябва да оставят да говорят господарите на Европа, за да им обяснят какво е чувството, което се изпитва в убежище или окоп, докато земята под теб или около теб се тресе от бомби. И че три години като изминалите са безкрайно много време – кладенец, от който не излизаш, особено ако осъзнаеш, че няма полза от това. За да обяснят на господата от Брюксел, че когато открият, че са изоставени от съюзниците си, те продължават да се борят, защото нямат друг избор. Те са в окопите не за невъзможното повторно завоюване на откраднати земи, не за защита на повтаряната до втръсване в Брюксел дума „демокрация“, не за Европа или защото мразят руснаците. Украинците се борят за себе си, за това, което е останало от семействата им и защото няма къде другаде да отидат, освен в окопите, те се борят от страх и защото това е житието им, на което са били принудени. И знаят колко безкрайно сам можеш да бъдеш, ако решиш да не капитулираш, дават си ясна сметка, че победеният е завинаги чумосан.

А иначе са любезни и възпитани украинците. Те изслушаха господата от Брюксел, казаха им, че са готови да продължат да се бият, че войната не е загубена и уж приеха обещанията им като чиста монета. За да им се харесат, като със сигурност украинците ще запазят героизма да бъдат послушни, когато пристигнат заповедите от Рияд, където се решава съдбата им. Просто защото вече знаят, че за съжаление заповедите се издават от онези, които са силни, от онези, които могат да искат всичко, да направят и да отменят всичко. А не от словоохотливите скопци, които пътуваха от Брюксел до Киев начело с Урсула фон дер Лайен, сякаш за да се изгаврят с труп.