Труд
Автор:
Павлина Живкова
Връщат линейки с твърдение, че места няма, никой не следи пият ли лекарства хората с диагнози
Има ръст на невротичните разстройства
Хора с психични проблеми са оставени на улицата, признаха медици, които “Труд news” потърси за мнение. Те дадоха примери с линейки, които обикалят и ги отпращат с твърдение, че места няма. Разказаха и че никой не следи дали психично болните пият лекарствата си, обикновено се разбирало, че не провеждат терапия когато наранят някого.
По улиците има и такива, които не са освидетелствани, защо болестта им скоро се е отключила. До момента на отключването тези хора са били здрави и пълноценни, коментира психиатърът Цветеслава Гълъбова. Тя бе категорична, че рязко е увеличен броят на психозите отключени от наркотици, както и че има ръст на невротичните разстройства - паническо разстройство, фобии, хипохондрии.
Според д-р Гълъбова места в психиатричните болници има. “Организацията трябва да се подобри и трябва да се прекратят всички възможности пациентите да бъдат подбирани”, каза тя. И обясни, че в момента никой не проверява дали наистина няма места. “Звънят на дежурния и той им казва, че няма места. Защо мислите, че има такава съпротива в гилдията да има клинични пътеки - защото това означава проверки и контрол”, каза още Гълъбова.
Според нея живеещите в психиатриите психично болни трябва да се изведат оттам и да се настанят в социални институции и да се прекрати порочната практика всяко ненормално поведение веднага да бъде третирано като психоза. Често въпросният пациент се оказвал или пиян до козирката, или надрусан стабилно.
Медикът припомни, че отдавна няма изтрезвители и че в Спешна помощ никъде в България няма психиатри. Няма и мобилни екипи. “Когато аз започвах лекарската си практика в психодиспансерите имаше екипи психиатрични фелдшери и санитари, които при сигнал отиваха на място и решаваха проблема без да се стига до хоспитализация”, разказа д-р Гълъбова. Тя подчерта, че в момента никой не контролира дали един болен си пие лекарствата. “Докато имаше задължителна диспансеризация, тя беше обвързана с безплатното получаване на лекарства. Нямаше искам, не искам и като не се появиш на два контролни прегледа, лекарят пишеше писмо до полицията, че не си се явил. Задължителната диспансеризация отпадна, сега е само ако човек пожелае и лекарят няма никакви права”, обясни директорът на психиатричната болница в Курило и допълни, че болните са оставени на тях самите и на близките.
Преди дни 12-те държавни психиатрични болници подписаха протестна декларация. Проблемът са ниските заплати и малкото пари за болните.
Политиката на неглижиране на специалността психиатрия и стигматизирането на работещите в тази система в рамките на 3-4 години ще остави България с психиатри единствено в големите градове.
Психиатричната помощ ще бъде изключително труднодостъпна. Недокомплектът в момента е 100%. Има изисквания за брой психиатри на 10 000 души население - при нас е 0,6. В нормалните държави две и половина на 10 000. В България според доклад на МС липсват 560 психиатри. А по документи в момента се водят на работа 560 психиатри. Освен това тези, които работят в системата - клинични психолози, сестри, клинични социални работници са изключително малко. Повечето от тях са на една почтена възраст 55 плюс.
Заради недофинансиране
Цветелина Георгиева,
Труд news, Шумен
Наложително е да се актуализира заплащането на леглодена в психиатричните отделения, това не е правено от 2019 г. и се дават едва 65 лева. Необходими са поне 130 лева, заяви д-р Нели Николова, управител на общинската МБАЛ “Велики Преслав”, където има психиатрично отделение. В момента в него са настанени 21 човека (при капацитет 30). В момента завеждащият на психиатричното отделение е на 86 г.
Тормоз от съседка
Веселина Ангелова,
Труд news, Велико Търново
Жители на квартал “Картала” във Велико Търново споделят, че от пет години живеят в постоянен страх заради съседка, която непрекъснато буйства. “Жената се разхожда с ножици в ръка, крещи, заплашва, псува и това е денонощно. Способна е да нарани някого и е важно да се вземат спешни мерки, а не когато се разрази кървава драма”, категорични са потърпевшите.
Калин Василев твърди, че от три години подава сигнали срещу съседката си до полицията и прокуратурата, но преписките се прекратяват и се отказва жената да не настани в специализирано заведение с мотива, че не се води на психиатричен отчет и не страда от психично заболяване.
В Сливенско
Росица Николова,
Труд news, Сливен
В единствения Дом за лица с психически увреждания (за мъже) в Сливенска област чакащите на опашка за настаняване са три пъти повече от капацитета му. Домът е държавен и се намира в в общинския център Твърдица. 120-те му места са заети. В списъка на чакащите са 389 души.
В областта има още една институция за хора с психични заболявания - Общински център за настаняване от семеен тип за пълнолетни. Капацитетът от 15 места също е запълнен, а чакащите са десет пъти повече - 150 души.
Жителите на областта, които имат психични разстройства, могат да потърсят медицинска помощ в специализираните кабинети и в отделението по психиатрия в областната болница.
Другото място за медицинска помощ е Държавната психиатрична болница в Раднево, Старозагорско. Някои от сливенските пациенти постъпват там по силата на съдебна санкция. Това се случва, ако близките потърсят съдействие от прокуратурата след проявена агресия или буйство на родственика си.
Ако той не пожелае доброволно да бъде настанен за лечение или представлява опасност за себе си и за околните, се насочва принудително към болницата.
Грижата за пациентите, включително и за тези с рисково поведение в нашата страна може и следва да се основава на три групи мерки.
Първата е свързана с промяна в механизмите на финансиране и постигане на по-добра съгласуваност при тяхното прилагане. Втората група мерки е свързана с привличане на колкото се може по-голям брой квалифициран персонал от младото поколение специалисти, които да заменят остаряващите работещи в системата лекари. Това може да се реализира чрез предлагане на допълнително възнаграждение и чрез подобряване на психологическия климат на работното място. Третата група мерки е свързана с подобряването на психологическия климат. В много здравни заведения в момента има токсичен психоклимат и като цяло в гилдията има токсична среда на противопоставяне, на прикрита агресивност.
Извън тези три групи мерки е необходима и законодателна инициатива. Необходимо е въвеждане на регулация за психотерапевтите, за да е ясно по какъв начин те упражняват тяхната практика и координират воденето на случаи с лекарите.
Даниела Фархи,
Труд news, Варна
- Проф. Кожухаров, свидетели сме на ръст на случаите, в които страдащи от психични заболявания извършват престъпления или грубо нарушават обществения ред. Какво е нужно да се направи, за да се промени картината?
- Трябва да се осигури целия процес. Пациентите с хронични психични болести, подобно на хипертониците и диабетиците, трябва да се наблюдават, да пият редовно медикаменти и да бъдат проследявани, а не само в острите периоди на боледуване. Страдащите от шизофрения, биполярно афективно разстройство и др. стават видими за обществото, когато проявят агресия именно в остър период от болестта. Тогава те нямат съзнание, че са болни и затова са опасни за себе си и околните, най-често потърпевши са близките им хора. За да ги предпази, законът разрешава настаняване за принудително лечение, ако някой поиска това от районната прокуратура. Това лечение обаче има срок. След това пациентите си отиват у дома, не се проследяват, освен ако самите те не желаят. Критичността им обаче не продължава дълго и тъй като и лекарствата имат странично действие, те често ги спират. Разчитаме на близките им да направят нещо, а те са поставени в ситуацията, че спасението на давещия се е в неговите ръце. Липсва мрежа от устойчиви дневни центрове, в които близо до дома си такива пациенти да бъдат обгрижвани и проследявани от добре обучени и заплатени психолози, кейс мениджъри, социални работници. До 2000 г. имаше психиатрични диспансери, които изпълняваха тази функция и активно издирваха хората, ако не ги посещават. Сега единственият вариант за наблюдение е с направление или платено пациентът да си запише час за амбулаторен преглед. Процесът не е осигурен и дори болниците да работят перфектно, при липсата на последваща грижа не се получава добър резултат. Няма и регистър, в който да бъдат вписани пациентите, извършили обществено опасни действия.
- Идеята за създаване на такъв регистър е отколешна. Защо още не е направен?
- Защото много неправителствени организации скачат срещу тази идея с мотива, че ще се нарушат правата на пациентите. Психиатричните заболявания още са стигма. За да избягат от нея, при проблем хората ходят по хомеопати, вместо да посетят психиатър. Считам, че регистърът е необходим, но достъп до него трябва да имат ограничен кръг институции като полицията и прокуратурата. Трябва да се намери златната среда, така че да се гарантират правата и на боледуващия, и на обществото. В момента има предложение в комисията по здравеопазване в НС да бъде създадена подкомисия, която да обсъди тази тема. Надявам се, това да се случи.
- Болниците също имат проблем с финансирането на психиатричната помощ. Има ли риск от затваряне на отделения?
- Проблемът е налице и решаването му не търпи отлагане. В момента държавните психиатрични болници се финансират от държавния бюджет на исторически принцип - колкото са получавали една година, толкова им се дава и на следващата. На многопрофилните, в които имат разкрити такива структури, и на центровете за психично здраве се плаща по методика, която не е коригирана от 4 години. Сумата е 65 лв. на ден на пациент и е крайно недостатъчна, защото с нея трябва да се осигурят престоя, лечението, всички режийни разходи и заплатите на персонала. Настояваме да бъде увеличена двойно. Вариантът да работим по клинични пътеки не е възможен, няма го и в Европа, тъй като боледуването трудно може да бъде предвидено и често пациентите ни влизат в клиника повече от един път месечно. В момента психиатрията е оставена в задния двор и резултатите са видими. В столицата болница “Св. Наум” затвори спешното си отделение, в Севлиево стачкуват заради смешните заплати от 1600-2000 лв. Очертава се и сериозен кадрови проблем.
- Значи ли това, че психиатрията не е атрактивна специалност за младите лекари?
- Има интерес към специализациите по психиатрия, но после младите колеги не отиват в болниците и центровете за психично здраве, където работата е изключително рискова и има тежки дежурства. Или заминават за чужбина, или предпочитат да работят амбулаторно. Затова възрастта на работещите в стационарите вече е много висока - 60% от лекарите са над 54 г., а при сестрите и фелдшерите картината е още по-плачевна. Ако не се вземат мерки, след 10 г. трудно ще се намери кой да работи.
- Оптимист ли сте, че парите за лечение на болни ще бъдат увеличени?
- Категорично да. Ножът е опрял до кокала. Това е задължение на държавата, а психиатричното обслужване е предмет на национална сигурност.
Няма сериозен ръст на престъпленията, извършени от психично болни хора, казаха за “Труд news” източници от МВР. Според неофициална статистика едва 6 процента от хората с психични заболявания извършват престъпления.
Въпреки данните, няколко случая от последните месеци смразиха кръвта на хората. На 1 февруари майка, за която се предполага че е с психически проблеми, закла децата си във Вакарел, на 4 февруари жена с параноидна шизофрения намушка трима души в центъра на София, а два дни след това се самоуби мъж, който се хвърляше под колите в София. На 10 февруари пък психично болен заплаши със самурайски мечове местните жители и полицаи в пазарджишко село, а същия ден във Велико Търново граждани се оплакаха, че жена с психични проблеми се разхожда с нож в квартала. Миналата година пък психично болен мъж уби с нож минувач в градския парк на Добрич.
Прокуратурата се намесва във случаи с психично болно лице само, когато заради състоянието си, то застрашава собствения си живот или здраве или проявява сериозна агресия към околните. Тогава държавното обвинение извършва проверка и ако установи наличието на тези предпоставки, сезира съда с искане за принудително настаняване и лечение на лицето. Процедурата пред съда е двуфазна, като в първата задължително се изслушва лицето, чието настаняване се иска. Събират се и други доказателства и ако се установят основания за назначаване на експертиза, във втората фаза се изслушва нейното заключение. В тези производства участието на адвокат е задължително.
Подкаст с Виктор Блъсков: Неизбрани чужденци диктуват на български медии - Соня Момчилова
