Християнският кич

Иконата не може да е зографисана как да е и не всяко изделие с библейски или евангелски сюжет е икона

Най-агресивният сегмент от християнския кич е медийната захаросана пропаганда, която сега избуява в интернет

Всичко започна, любезни мои кръщелници, в деня когато един богослов и приятел на негодния ви кръстник му изпрати икона, създадена от изкуствен интелект. Каза: „Ето това безумно изображение се приема безкритично от някои християни. Даже го защитават, па и питат какво нередно виждам в него“. После я показал на своя позната - също богослов и професионална художничка на икони - и тя избухнала: “Това е кич с окултистки внушения, правен от изкуствен интелект. Защо ми пращаш подобни неща, ти не го ли усещаш?”. Така от само себе си се роди темата за християнския кич, която един ден, надявам се, ще придобие формата на книга.

На своя ред вашият педантичен кръстник се посъветва със свой познат - Недялко Жеков, един от най-добрите и известни иконописци в момента - и го попита резонно ли е в подобни случаи да се говори за “кич”. Оказа се, че може, защото макар на пръв поглед това да прилича на правдоподобна икона на Христос, има няколко смущаващи момента. Има халкидис (ореол с кръст), както се изобразява Христос, но обърнете внимание, че не е съвсем кръст, защото горното му рамо се крие от короната. Има надпис, но обърнете внимание, че всъщност не пише нищо, а това са някакви драскулици. Обърнете внимание и на малките икони. Те, кой знае защо, са 13 на брой, изобразяват нещо като ангели, защото почти всички са крилати, но не е ясно каква е ролята им в композицията и сюжета. Това би трябвало да е сюжет “Христос Велик архиерей”, но облеклото му няма нищо общо с богослужението, няма омофор. Не е ясно какво прави с ръцете си, а би трябвало с едната да благославя, а с другата да държи Евангелие. Стилът е еклектичен - полуакадемичен, полувизантийски. Струпани са елементи от различни епохи, някои от които взаимно се изключват. Дано някой не го сложи в рамка да му се молят хората.

А и друго. Както иконата е средство за оказване на почит към Бога и за отправяне на молитва към Него, така нейното създаване е чиста проба синергия между Твореца и неговото творение - иконописецът. Изкуственият интелект не е Божие творение, той даже няма душа. Мисля, че дори да беше перфектна в канонично отношение, тази картинка пак щеше да е кич и да не е икона в богословския смисъл.
Но хайде да уточним какво ще наричаме “кич”. Преди всичко това е произведение на някакво изкуство или псевдоизкуство, което претендира да бъде нещо, което не е. Така грозна касичка не е кич, но куче-касичка е. Поотделно един пешкир и “Мона Лиза” не са кич, но пешкир с образа на Мона Лиза е, колкото и съвестно да е изработен.

На немски кич си е кич - боклук, безвкусица. Според Чикагската школа по медийна теория “kitsch” е синоним на “боклук”; като описателен термин, кичът може да произлиза от немската дума kitschen, което означава den Strassenschlamm ausammenscharren (да събирам боклук от улицата) или от verkitschen (да правя евтино)”.

Според една оксфордска дефиниция кичът е “термин, прилаган към изкуството и дизайна, който се възприема като наивна имитация, прекалено ексцентрична, безпричинна или с банален вкус”. Но това, струва ми се, не изчерпва въпроса. Бих добавил, че кич можем да наречем всяко произведение на изкуството или псевдоизкуството, при което връзката с нематериалното и неназовимото е прекъсната (поради което остава под въпрос дали изобщо е изкуство). Както сочи думата “вдъхновение”, истинското изкуство винаги е в съавторство със Св. Дух, “който е навсякъде и всичко изпълва”, защото истинското творчество е присъщо само на Бог, а човекът най-много може да претворява, подражавайки на истинското творчество.

Територията на кича е огромна. Голяма е и територията на християнския кич вътре в него. Кич може да бъде всичко. Кич може да бъде цял храм като онова капище на Ванга в Рупите.

Кич могат да бъдат ритуали като участието на православни свещеници в хепънинги на “тамплиерите” или пък онзи случай (много смешна история!) с един мой познат, който почина (Бог да го прости!), но беше намерил няколко квадратни метра покрай Дунава, изтървани от картографите след войната в Югославия и по силата на не знам какви си положения в международното право ги обяви за своя държава, княжество, а той като княз ръкополагаше благородници с офицерска сабя отпреди Девети. Кичът беше, че ритуалът се извършваше със съдействието на православен свещеник в православен храм.

Кич беше и арходарисването, което произведе в архонти Слави Бинев и други богаташи и активист в което беше архимандрит Дионисий - същият, дето се развяваше с червено расо по протестите на Васил Божков и Радев “Мутри вън”, с приятелката си Ренета Инджова правиха циркове пред къщата на Борсов в Банкя и дето сега пак е тръгнал да става епископ, макар че предния път лаосът едва не го линчува.

Много неща в християнството могат да са кич. Още по-сложно става, когато си дадем сметка, че е трудно да се разпознае кичът, когато става дума за антични или средновековни предмети и изображения. Виж, в Ренесанса се разпознава по-лесно.

Най-агресивният сегмент от християнския кич е медийната захаросана пропаганда, която сега избуява в интернет, но иначе е наследник на американската протестантска телевизионна евангелизация, граничеща често с откровено мошеничество (изобщо протестантството предлага голямо разнообразие от християнски кич, но то е тема на друг разговор).

Много неща могат да са кич и затова казах, че един ден, с помощта на вещи люде, всичко това ще се превърне в книга. Но сега нека се ограничим (и то отчасти) само до иконата.

Иконата няма точно автор в общоприетия светски смисъл. В светския смисъл авторите са някакви изпъчени индивидуалисти, за които най-важното е да са неповторими. Иконописецът от друга страна съвсем не е такъв. В идеалния случай, преди да започне работа, той няколко дни пости и се моли, за да заглуши суетния си индивидуализъм и да разтвори личността си в общуването с божественото. Моли се с надеждата до тури Божията воля на мястото на своята или поне да смеси двете, да ги уеднакви. На иконописеца е чужда страстта по авторство, по изтъкване и оригиналност. Страстта към оригиналността и индивидуалността води до увлечение по иновациите и модерността и накрая излиза, че Бог не е успял добре да обясни за Себе Си, ами трябва 20 века по-късно да се появят едни умници, талантливи до гениалност, напълно интелектуално самодостатъчни, за да Му кажат те на Него как стоят нещата.
От стремеж към иновативност се появяват както откровено уродливи изображения, така и талантливи и красиви в светския смисъл творби, но нямащи общо с мистичния живот на иконата.

Нека веднага да кажем, драги кръщелници, че сама по себе си една картина не е кич, дори да е бездарна. Става кич, когато започне да претендира, че е икона. Претенцията, взимането на форма, чужда на същинското предназначение, е може би най-характерната черта на кича. Например запалка-пистолет, дозатор-женски крак, куче-касичка и т. н.

Що е иконата? Леонид Успенски казва: “Иконата е трезво, мирно, основано на духовен опит и лишено от екзалтация пренасяне на определена духовна реалност. Ако благодатта просветлява целия човек така, че цялото му духовно-душевно-телесно същество се изпълва с молитва и пребивава в божествената светлина, то иконата видимо отпечатва” този човек, станал жива икона, истинско Божие подобие. Иконата не изобразява Божество; тя по-скоро посочва съпричастието на човека в божествения живот”.

Иконата е нещо много повече от изображение. Тя е средство, което помага на молитвата “да отлети към небето, вместо да се блъска като заблудена птица в тавана на стаята”. Когато се моли и гледа иконата в очите, човек сякаш отваря портал към отвъдното и вечното, към Царството Божие (затова осквернителите, ако нямат време за друго, изчовъркват очите на иконите). Иконите са изображения на Царството Божие. В тях грее нетварна светлина, която се предава на нашите сетива чрез златното и няма пространство и време в нашия смисъл, което се предава чрез обратната перспектива. Затова иконата не може да е зографисана как да е и не всяко изделие с библейски или евангелски сюжет е икона. Онези от тях, които особено гръмко претендират да са икони, ще наричаме “кич”. В тях няма благодат и не се подлъгвайте, кръщелници мои, да се умилявате от такива изображения, колкото и миловидно да са направени.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.