Труд
Автор:
Калина Андролова
Божидар Божанов заявява популярната теза напоследък на ПП/ДБ за политическа дейност – преследване на отдалечност от партийни фигури. Десислава Атанасова била ярък член на ГЕРБ и затова не било добре да е във Венецианската комисия.
Цялата тази нездрава идея, да се търсят за управленския апарат, за позиции в регулаторите, за позиции в някои специфични институции хора, които не са "ярки" политически фигури е абсолютно несъстоятелна, дискриминационна и безперспективна за оздравяването на държавността.
Политическата система се състои от партии.
И няма как да се мотивират хора, да участват в партийна политическа дейност, ако те ще бъдат дискриминирани след това в своите възможности за развитие. Подозирам, че ПП/ДБ не биха подчертавали тази идея, ако имаха възможност да разполагат свои партийни хора, но тъй като партийността им е доста слаба, те много разчитат на паралелната власт на НПО-сектора, където са разположени огромно количество агенти за влияние на соросоидната паралелна власт.
Не съм убедена, че спирането на финансирането от Тръмп, ще промени ситуацията много бързо ситуацията у нас. България е една от най-просмуканите и напоените.
Плюс това те са създатели на идеология. А идеологиите произвеждат фанатизъм. Фанатизмът е отсъствие на разум, той е идейна обсебеност и мотивация за война включително срещу фактите, доказателствата и рационалното мислене.
Мисля, че хората на Сорос ще минат в латентна форма за следващите четири години и ще чакат бъдеща промяна и връщане на удобни условия за тяхното съществуване.
Те никога няма да напуснат капсулата на мислене, която обитават, тоест убежденията си, макар че през годините тези убеждения за свят за били на практика формирани с грантове. Ако грантовете са били давани за мислене в друга плоскост, именно тя щеше да е тяхната реалност.
Проповядването на непартийност във властта спомага за разграждането на политическата система и въвеждането на държавността в хаос. Партиите трябва да се оздравяват, а не да се затвърждава нуждата от случайност, новост и външност в политиката.
През последните няколко години всичко, което се надроби беше от случайно попаднали хора, външни за политиката. Те предприеха толкова скандални действия, създадоха толкова недоразумения, бяха толкова агресивни в налагането на некомпетентния си дневен ред, че заразиха и старите партии и ги тласнаха към същото безхаберно поведение.
Политиката има свои правила и свой речник. Тя не е занимание за хора от улицата. Всеки може да стане политик, да бъде избран, но именно партиите са тези, които следва да филтрират случайната лудост или незнание, които са се засилили към властта. Партиите трябва да изграждат кадри. А не НПО-сектора да дублира властта!
И не само да дублира властта, но и да има силата да прави фактически преврати. Много пъти съм писала и говорила за това, че НПО-секторът, финансиран отвън, претендира за реална власт, обитава всички медии и налага свой дневен ред.
На какво основание?!
Защо Десислава Атанасова да не е подходяща за Конституционния съд и Венецианската комисия, а Кирил, Асен, Лена и Пеканов да са подходящи за премиери и министри?
Защо Филип Димитров да може, а Десислава Атанасова да не може?! Защото Филип Димитров е лице от „правилната секта“ ли?! Непрекъснато се казва, че Десислава била започнала като юристконсулт в психиатрия. Е, и?! Трябва да е тежка връзкарка, дете на бившата комунистическа номенклатура ли?! Само те ли имат право на сносен живот в България?! Уважавам хора, които са започнали от малко и са постигнали много, и по този стръмен път са изградили умения, придобили са сила, формирали са характер.
Тези хора са много по-смислени и житейски красиви от претенциозните лигльовци, родени в удобства, чиито родители са им уредили всичко в живота, включително образованието и позициите, на които те не могат да се справят.
Едните са самоизградени победители в живота, другите са априори „високопоставени“ лекета, които първият дъжд ги разгонва по дупките, сгъва ги и чакат „мама и тате“ да уредят проблема.
Защото тяхната свобода не е на върха на копието, а и те никога не са виждали копие.
Всеки е тръгнал отнякъде. Никой не е роден премиер или член на Конституционния съд. Въпросът е какво си придобил по пътя, който си извървял, душевен аристократизъм или мироглед на просташка всепозволеност, която считаш, че ти се полага по рождение, защото парите са твоето най-добро качество, материалът, върху който е построена цялата ти личност.
Има неща, които парите не постигат, едно такова нещо е съставът на човешката душа, специфична извънтелесност и нематериалност, която в най-голяма степен би следвало да кореспондира с плановете на твореца на Вселената.
