Боц тук, боц там - реквием на българската хубост

Удивителна е страстта, с която българката се реже и боде през последното десетилетие. 

Подобни процеси са заразили по-голяма част от света, но налудното е, че точно наши жени залитнаха най-зловещо в тия крайности.

Жената на Централна и Източна Европа винаги е била безумно красива. Като сърна. Ще рече човек защо ѝ е непрекъснато да си причинява всичко това. Но вероятно е архетипно заложено да не знае кога да спре. 

Би било добре, ако със същия плам и устрем българката ходеше по профилактични прегледи. Или инвестираше повече в интелектуалния си гардероб. Но не - от мутробарока насам сме свидетели основно на инвестиции в опаковката и пълно неглижиране на съдържимото.

Беше въпрос на време за вой на умряло. От клиенти да се превърнат в пациенти на естетичната "медицина". В православната църква, суетата е една от осемте грешни и дяволски страсти, борбата срещу която е една от основните задачи на всеки православен християнин. Но това е плод на друг размисъл. 

За никого не е тайна, че масово млади момичета се подлагат на различни интервенции, изцяло незапознати с рисковете и опасностите на подобен вид процедури. Генерално здравната култура на българина е под санитарния минимум. Огромни устни, дебели вежди и пърхащи мигли - тази гледка е типизирана вече не само в списанията или филмите, както беше едно време. Тя струи от кафенета, в градския транспорт, при служители в банката, полицията, общината, дори в парламента.

Чувството за мяра тотално се е изпарило с еднопосочен билет от тия ширини. 

Пандемия от джуки. И преди да виним удобно властите, че липсва контрол и всеки инжектира каквото му попадне, нека първо се замислим дали проблемът не е в нашия чип, както викаше навремето Царя.