Азербайджан ще съди Русия за катастрофата на нейния самолета Азербайджанските авиолинии (AZAL), освен ако Москва не признае вината си, съобщава азербайджанската агенция АПА.
На 25 декември 2024 г. пътнически самолет Embraer 190-100 на AZAL, изпълняващ редовен полет от Баку до Грозни, се разби близо до летище Актау в Казахстан. В резултат на бедствието загинаха 38 души, а 29 бяха ранени. Президентът Илхам Алиев обяви, че самолетът е бил "дезактивиран от системи за електронна война" и след това атакуван от земята в Русия. Според предварителния доклад на Министерството на транспорта на Казахстан, машината е била ударена от ракена на руската противовъздушна отбрана над Грозни.
Властите на републиката са възмутени, че дори след публикуването на предварителния доклад, руската страна продължава да демонстрира „предубедено отношение“ към инцидента. Те смятат, че това се доказва от изявлението на Федералната агенция за въздушен транспорт, която смята, че документът „не съдържа заключения за причините за инцидента“.
Според АПА, Азербайджан смята, че Москва иска да потули въпроса, като прехвърли отговорността върху екипажа, и ще използва същата тактика като с малайзийския Боинг, който беше свален над окупирания Донбас през 2014 г.
"Въпреки тези факти руски официални лица, експерти и медии продължават да отричат участието си в инцидента и се опитват да хвърлят вината върху екипажа. Тази тактика напомня ситуацията със сваления през 2014 г. над Донбас малайзийски Боинг 777, за който Москва все още не е поела отговорност", коментира агенция АПА, допълвайки, че Азербайджан разполага с фрагменти от ракетата "Панцир-С", свалила самолета.
Освен това има информация, че огънят е открит от територията на военна база "Ханкала" в Грозни. На азербайджанската страна е известна и самоличността на тези, които са дали съответната заповед, както и на изпълнилите я.
"Формира се доказателствена база, събират се факти и доказателства, подготвя се обжалване пред международен съд. Въпреки това вратите за диалог с Русия остават отворени. Москва трябва открито да признае вината си и да поеме отговорност. Иначе Баку е готов за следващите стъпки", се посочва в публикацията.
Днес Азербайджан забрани работата на "Россотрудничество" в страната и затвори културния център "Руски дом". Баку е изпратил на Москва официално уведомление за стъпката, потвърди говорителят на руското външно министерство Мария Захарова.
Азербайджански медии съобщават, че според властите оперативните процедури на руската агенция са били базирани на "шпионаж“ и "непрозрачни схеми". „Нашата страна сама се превърна в донор и не се нуждае от външна помощ, особено когато такава помощ се предоставя на базата на непрозрачни схеми, а структурата на организациите е от открито разузнавателно естество“, се казва в позицията на Баку.
Правоохранителните органи са поели контрола върху сградата на „Руския дом“ в Баку, където е централата на "Россотрудничество", с мотива, че организацията няма необходимата регистрация.
В свой репортаж телевизия Baku TV информира, че в "Руския дом" в Баку се извършва дейност, насочена срещу "държавността на Азербайджан".
"Россотрудничество" е официално създадено през 2008 г. за развитие на отношенията с други държави, подкрепа на руски граждани в чужбина и хуманитарно сътрудничество. В същото време една от задачите на агенцията е „да насърчава разпространението в чужбина на обективна представа за съвременна Русия“. Россотрудничество е представено в 80 страни по света. Подчинява се пряко на президента на Руската федерация. Организацията е в санкционния списък на Европейският съюз от 2022 г.
Ден по-рано, в сряда, президентът на Азербайджан Илхам Алиев подписа указ за отпускане на 1 милион долара в подкрепа на Украйна. Тези средства ще бъдат използвани за закупуване и доставка на енергийно оборудване. Средствата са приведени по сметките на министерството на енергетиката на Азербайджан от Резервния фонд на президента на страната.