Скулпторът Вежди Рашидов пред „Труд news“: Аман от купени съвести

От години аз биех тази камбана за измислената соросоидна агресия и платена медийна манипулация

Големи държави като Америка и Китай се занимават с развитието на своите икономики, а еврочиновниците се занимават с правата на хомосексуалистите

Години наред соросоидните мрежи в България тиражираха несъществуващи награди, голи номинации и налагаха слугинските имена на „творци“, които за пари са готови на всяка измислица, коментира пред „Труд news“ скулпторът и бивш министър на културата Вежди Рашидов поредните скандални разкрития за финансирането на редица медии и институции у нас. Той е категоричен, че политиката на Тръмп и поведението му за първи път от много години разтърси и събуди заспалия свят и Европа. Рашидов коментира и политическата обстановка у нас, като по думите му тестът за новото правителство тепърва предстои и това е влизането на България в еврозоната.

- Господин Рашидов, как Ви изглежда новото правителство - очаквате ли да има дълъг хоризонт?
- Бих го нарекъл правителство на компромиса. А там, където има компромис, винаги има и проблеми. Дълбоко се надявам то да бъде мъдро и устойчиво, защото целият този компромис е направен единствено в името на българското общество. Хората много дълго време очакваха правителство и живяха в несигурност, без стабилитет и в пълна деморализация на обществото. Онова, което ми дава надежда е, че вътре има хора с опит, с експертност, доказали себе си като политици - като се започне с премиера Росен Желязков и неговия дългогодишен опит, през Теменужка Петкова, Георги Тахов, Гроздан Караджов, Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов, Георги Георгиев и други - това са все хора, доказали себе си. Дано бъде.

- Бюджетът ли е тестът за това успешно ли ще бъде новото правителство?
- Както често народът казва - всичко е за едни пари. Така че тук става въпрос за средства, които са необходими както за инвестиции за развитие на страната ни, така и средства за живота на хората. Затова тази тема е винаги актуална и много чувствителна. Бих казал, че това не е тест, а необходимост за нашето съществуване. А тестът предстои - това е моментът от влизането ни в еврозоната.

- Като наблюдавате политическия живот отстрани, как ви изглежда случващото се в парламента през последните месеци?
- Погледнато отстрани нещата са или много смешни или много тъжни, но в случая няма как да бъдат смешни, а по-скоро остава тъгата и горчивият привкус под езика. За съжаление имаме парламент, който не само че не може да бъде критерий и пример за когото и да било, а по-скоро ражда на моменти чувство за срам и обида. Хората не заслужават това. Но нека се наиграят... Да се надяваме, че ще дойдат и по-добри времена - би било добре да имаме управление и парламент не само за уважение, но и за респект.

- Как реагирахте на разкритията на новата власт в САЩ за огромните мрежи за глобално влияние, финансирани от американските данъкоплатци без тяхно знание?
- По този проблем аз съм реагирал много отдавна. От години аз биех тази камбана за измислената соросоидна агресия и платена медийна манипулация на кръгове като Капитал и Медиапул. НПО-тата на „Америка за България“ харчеха парите на американския данъкоплатец основно за отглеждане на децата, израснали в обятията на тежката комунистическа номенклатура. Всяка идеология е свещено право на избор на всеки, но тук не говоря за обикновените вярващи комунисти, които бяха излъгани от една идеология, а за деца, обгрижвани от върхушката на комунизма, образовали се в съветски, наши и чужди елитни училища, служили вярно на КГБ и ДС, а днес техните отрочета са станали крайни антикомунисти и демократи, обгрижени с парите на американските данъкоплатци. Щом те са демократите на България, отхранени с американски пари, то си задавам въпроса - а ние, деца от сиропиталищата и на обикновените хора, които милеехме и мечтаехме за американската свобода и тайно рисувахме Статуята на свободата в Ню Йорк и слушахме забранените песни на Бийтълс, то точно ние бяхме обявени за врагове на тази свобода от едни тунеядци. Нахалството стигна дотам да си позволят да разделят обществото ни на умни и красиви и на не толкова умни и грозни. Наскоро имах един случай - една дама прегърнала друг да ме пита какво не им харесвам на тях, соросоидите. Загледах се, бях ужасен - нито бяха красиви, нито толкоз умни. Единствено онова, което имаше в тях, е голямата им амбиция за власт, за която бяха готови на всичко. Най-обикновени кариеристи. Аз бях човекът, който пред една американска посланичка през 2012 година се противопоставих на дейността на едно американско НПО - че е опасно за малката ни държава да се насажда омраза, защото това, което прави с парите си, е да развращава и да създава ненавист сред млади и стари, и сред българската интелигенция. В рамките на четири години под диктовката на един платен колонкаджия на Сорос за това, че попречих да крадат дома на един велик български скулптор, бях мишена, за която „Америка за България“ похарчи много средства, а кръгът Капитал бяха ми зачислили една човекоподобна особа, чиято роля беше да следи всяка моя изпусната дума. И сутринта започваха с платени тролове и медии-бухалки нападки плюс протести. Дълбоко се надявам, че политиката на президента Доналд Тръмп ще направи всичко възможно да спре този безразборен теч на парите на американския народ, защото с тези пари не само отглеждат соросоиди, а и превръщат всички симпатизанти на американската свобода и демокрация в поредните русофили. Това става благодарение на грешната политика на тези НПО-та, станали агресивни и изживяващи се като хора, които управляват нашата страна. България след такива мечешки помощи винаги трудно се е възстановявала години наред. Нямаме нужда от такава помощ.

- Най-тежкият проблем с грантовите организации и медии в България според Вас?
- Аз смятам, че са медии, които се финансират чрез чужди фондации, изпълняват и съответните поръчки, за които им се плаща. За мен са важни онези медии, които отразяват моето всекидневие, моята посока на мислене, моят път, който желая да извървя и да опазя душевната си хигиена. Научен съм да живея както с радостите, така и с болките не на някой друг, а на моя народ и моята държава. Аз казах, че това са медии, които отразяваха и тиражираха всяка моя изпусната дума, но никога не написаха нито един ред за мой успех. Ако това са свободните медии и това е свободата на словото - благодаря, не искам такава свобода, окована във веригите на лъжите. Аз съм живял и познавам талантливи български журналисти и медии, към които тая уважение и респект. Истинският журналист е лакмусът и документалистът на времето и аз познавам много такива журналисти. Техният морал, журналистическа съвест и етика не се продават, те не са толкова евтини..

- Как трябва българското общество да реагира срещу организираните мрежи от грантаджии?
- Аз смятам, че българинът е горд и достоен човек. Българинът е страдал, но винаги сам се е вдигал на крака. Аман от купени съвести и продажни души, защото това е характерна черта на предателството. Такива хора са готови да продадат дори и най-близките си. Познавам много от тях и винаги съм се чудил кое им е умното и кое им е красивото. Едни „пеликани“, чийто апетит стига дотам да си пълнят гушите с чужди пари. И някои от тях дори станаха богати. Но в крайна сметка това няма никакво значение за историята, защото в България винаги е имало изключително талантливи и умни хора - те са тихите двигатели на живота ни и на бъдещето ни. Хора, които осмислят историята, живота и са еталон за бъдещите поколения. Това е истината, а останалото е една платена лъжа.

- Каква е ролята на държавата в тази ситуация?
- Държавата трудно би могла да има роля, защото тези хора в годините бяха имплантирани по един или друг начин във властта. В началото - през министри, после - и в самите партии в зависимост от слабостта на определени лидери, те бавно превземаха територии и властови позиции. Това наблюдавах в годините. Това се нарича на обикновен политически език пълзящ преврат. Станахме свидетели как през тях се разчистваха неудобните и се изпълняваха нарежданията на посолските Гали и така подчинявайки волята на ръководителите, те контролираха политическата ситуация. Това се случва с някои партии. Но в крайна сметка - какво от това? Нито ги прави по-талантливи, нито по-красиви. Затова сме на това дередже - окаяна държава, пълна с шарани и шарлатани.

- Провокираха ли проблеми соросоидните мрежи за влияние в българската култура?
- Да, определено да. Тиражираха несъществуващи награди, голи номинации и налагаха слугинските имена на „творци“, които за пари са готови на всяка измислица. Действаха по системата, че една лъжа повторена сто пъти, става истина, а много истини потъваха в тишината на забвението. Незнайно защо големите „таланти“ вместо да се реализират по американските земи, където бяха отишли, се завърнаха, за да наложат посредственото си творчество чрез шума на грантаджийските медии. Една лъжа може единствено да отрови всекидневието ни, но талант с пари не се ражда. Аз лично имах такъв случай, когато един богат лидер на малка партия реши да вземе моя чирак в ателието и, наливайки много пари в неговата посредственост, да ме накаже. Но така не става. А колкото до българската култура - тя има други пътища на развитие, защото оценката за нея е във времето, а не е в чужди НПО-та или в кръга Капитал.

- Какво мислите за глобалното политическо пренареждане? Какво трябва да направи българското правителство в драматично променящата се обстановка?
- Смятам, че политиката на Тръмп и поведението му за първи път от много години сега разтърси и събуди заспалия свят и Европа. Той бие една камбана, която много отдавна трябваше да се бие. Не е имало толкова дълъг период от човешкия живот без войни, хората нямат памет за страданията, за борбата за живот, за сълзите на черните забрадки... Светът се затвори в интернет, фейсбук, тик-ток, вместо да се занимава активно със собственото си развитие чрез труд, човекът влезе в душата на изкуствения интелект, търсейки своя заместител. Прекрасен живот, но докъде? Много пъти съм си позволявал да казвам, че е прекрасно Европа да се обедини като континент, но винаги съм твърдял, че тя е конструирана и създадена като финансова корпорация за местене на едни пари насам и натам, но няма стратегия за самозащита, за самоотбрана, а камо ли за нападение. Тя не е готова да се отбранява и да опазва границите си. Навлизането на ислямска миграция е също дългосрочна програма за самата емиграция. Едва сега ще почнат да никнат много минарета. Това ще е бъдещ сериозен проблем на Европа и тя ще бъде безсилна заради собствената си харта за правата на човека. Светът е като врящ котел с много подмолни камъни и предизвикателства. Години наред наблюдаваме големи държави като Америка, Китай, Индия, Турция, Русия, които се занимават с развитието на своите икономики за подобряване на живота на своите граждани, а еврочиновниците се занимават с гейпаради и с правата на хомосексуалистите. Любовта е много лично нещо - всеки може да прави каквото си поиска под собствения си покрив, а и никой не им пречи, а европейските чиновници си имат занимание. Жалка картинка. И при цялата тази недалновидна политика какво да направи българското правителство. Докато националният интерес не стои пред нас като висша цел, то нещата няма да се оправят.

- Кои са най-важните въпроси и проблеми за решаване в българската култура днес според Вас?
- Културата е неглижирана от всяко правителство. Ако управниците са лишени от отношение към културата, няма какво да чакаме. Смятам, че всеки министър трябва да оставя нещо видимо след себе си, а не разходки по света с „пагоните“ на министър. А иначе създателите на култура я създават и без министерства. Когато една държава няма самочувствие и е неугледна и изоставена от своите управници, тя не може да се представи с достойнство пред света. - с това, което е самата тя, със самочувствието си. Не величието на Стоичков или таланта на Мария Бакалова могат да лобират, и Господ не може да помогне в такива случаи, защото самата държава трябва да носи силата и авторитета, за да лобира за себе си. Този, който ражда такива идеи и ги слага в кухите глави на политиците - те не стават за нищо, а камо ли за управление. Българската култура има нужда да търси път към голямата световна сцена. Да спрат себеухажването и самонаграждаването на едни хора със самочувствието на световно известни до Капъ куле и Драгоман, нека да я преминат тази граница. Сцената на таланта е седем милиарда и половина, а не шест милиона, това е дълъг път.

- Вече няколко години успешно развивате своята арт галерия „Вежди“, това ли е вашето любимо място?
- За щастие галерията работи добре, изложбите са прекрасни, хората се радват и купуват творби на големи български автори. Политиката на галерията е да показва много силни и изявени художници - както млади, така и такива, които вече не са между нас, да връща забравените имена, имената, които са градили стъпалата на бъдещето, по които върви и новото поколение - стъпала със здрави основи и достойни за самочувствието на българската държава. След успешно приключилата изложба на големия график Иван Нинов, току-що открихме забележителна експозиция на талантливия живописец Вихрони Попнеделев, който ни води към своите сънища. Голям артист!

- Какво предстои в галерията през тази година, ще видим ли скоро и Ваша изложба?
- Предстоят още много впечатляващи експозиции. И аз не правя изключение. Подготвям за месец май нова изложба.

Нашият гост

Вежди Рашидов е роден е на 14 декември 1951 г. Завършва Националната художествена академия в София. Световноизвестен скулптор с над 50 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Два пъти министър на културата /2009 г. - 2017 г./, председател на Комисията по културата и медиите в 44-то Народно събрание, председател на 48-то Народно събрание, председател на Комисията по културата и медиите в 49-то Народно събрание.

Избиран шест пъти за народен представител, член-кореспондент на БАН, член на Европейската академия за изкуствата в Париж, академик на Международната академия за култура и изкуство в Москва, член на Парижкия есенен салон, член на AIAP на ЮНЕСКО. Доктор хонорис кауза и почетен професор на УниБИТ.

Носител на най-високите ордени на България и престижни международни отличия.