Нешка Робева: Дори въздухът, който дишаме, е заразен с вируса на алчността

Тръмп спечели най-тежката война, като върна нормалността по отношение на половете

Странно е, че човечеството не забелязва опасността от изкуствения интелект

Енергия за протести има, доверие няма

Получих подкрепа от леля Ванга, когато започнах да губя вяра

Беше много трудно да кажа сбогом на публиката

Нешка Робева е най-успялата треньорка в спортната ни история. Нейните „златни момичета“ са спечелили 294-те медала от най-големите първенства на планетата. Тя подготвя десетки шампионки, които разнасят славата и красотата на българската художествена гимнастика в целия свят. Още като състезателка в групата на Жулиета Шишманова, публиката измисля за нея прочутото „Нешка няма грешка!“, което по-късно се затвърждава с успехите й като треньор. За изключителните постижения в работата си, Нешка Робева е носител на почти всички държавни отличия, също и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт. В Япония българската гимнастика е ценена изключително много и на Нешка е присъден „Орден на изгряващото слънце“. След 2000-та година тя създава своя трупа от 35 момичета и момчета - „Нешънъл арт“, с която изнасят множество незабравими спектакли, като „Орисия“, „Арамии“, „Два свята“, „Готови Ли Сте?“, „Кармен от Факултето“, „Има такова шоу“, „Ако… до всяко добро същество“... Именитата ни треньорка е дългогодишен председател на клуб по художествена гимнастика „Левски“, а през тази година ще насочи усилията си към фондацията „Темелите-Левски“, която ще подкрепя талантливи деца.

- Г-жо Робева, в края на миналата година беше представен пред публиката Вашият спектакъл „Шампионите“, за който казвате че е последен, въпреки горещия прием от зрителите. Категорична ли сте в това решение и в каква посока сте насочили в момента огромната си творческа енергия?
- Благодаря за комплимента, но що се отнася до енергията, истината е, че ме напуска и точно по тази причина, буквално насилих себе си, за да приключа. Чувствах се задължена да застана пред публиката и без „ах“ и „ох“, или артистични хлипове, да я погледам, да й се порадвам и да кажа сбогом. Беше много трудно, но не самата раздяла, а усещането, че не поднасям това, което бих искала… Успехът бе неочакван и невероятен. Заслугата не бе моя. Аз само подбрах най-доброто от колегите си, подредих го и… другото бе тяхна работа. И още нещо – хората бяха дошли с такава настройка. Те вярваха, че ще видят нещо изключително и го видяха. Благодарна съм.

- Докъде стигнахте с Вашата автобиографична книга? Ще бъдете ли политкоректна в нея, или ще сте откровена докрай?
- Със сигурност ще бъда коректна. Но само към Истината. Започнах да пиша още през двадесета година. Започна войната. Светът се преобърна. Зарязах писането. Денонощно стоях пред екрана, търсейки информация… Какво става? Защо става? Къде се коренят причините… И така 4 години. Трябваше да приключа и със спектаклите, за да започна отново с автобиографията. Ще се придържам към истината. Такава, каквато е. Сигурно ще подмина много неща. Ще ги премълча, но със сигурност няма да го направя в своя полза. Мисля, че няма по-трудно нещо от това да се решиш да пишеш автобиография. Човек винаги е склонен да се похвали, да прикрие някои недостатъци, да оправдае себе си… И аз не правя изключение. Затова препрочитам многократно написаното. Започне ли да ми сладнее или усетя ли фалша –трия. И пак пиша. И трия… Да, започнах и вече два месеца зациклих в детството си. И не ми омръзва.

На 70-тия си юбилей, с внучката си Рада и една от танцьорките в нейната трупа

- На 31-ви януари беше рожденият ден на Ванга. Мислите ли, че в днешното време на бездуховност, повече от всякога се нуждаем от човек като нея? За кои Ваши срещи се сещате най-често напоследък?
- Няма ден, в който да не мисля за Ванга и да не благодаря на съдбата, че ме срещна с нея. В това отношение се чувствам привилегирована. Казвате бездуховност – да! Права сте. Но това не е от вчера или днес и не можем да обвиняваме комунистите. От 35 години ни обясняват, как комунистите са забранявали религията, пък църквата, пък вярата. С последното не съм съгласна. Ванга каза: „Ке страда България, ке страда, оти сме безверници“. Вярата се дава. Вярата е качвала на бесилката, на кладата… Когато обаче, животът, цялостното възпитание, образование, дори въздухът, който дишаме е заразен с вирусът на алчността, защото всичко превърнахме в пари - бърз лек няма. Поне аз не знам рецепта…

- Кои актуални теми и събития Ви вълнуват най-много?
- Няма актуална тема, която да не ме вълнува. Не съм хранила особени илюзии, че с идването на Тръмп на власт нещата коренно ще се променят, но дори само това да е, което направи – връщане в нормалността по отношение на половете, е нещо, което отчитам, като спечелване на най-тежката световна война. Впрочем нещото, което най-много ме вълнува в момента, е безотговорността на властимащите към бъдещето на човечеството. Особено с надпреварата с налагането на изкуствения интелект. Това е дълга тема. Странно, че човечеството не забелязва опасността…

Нешка с най-успешната си състезателка – трикратната световна шампионка Мария Петрова

- Питате ли се защо политиците ни толкова бързат да приемем еврото, при положение, че над 70 процента от българите са против влизането ни в Еврозоната, според анкетата на Нова Тв?
- И самият въпрос и отговорът, за съжаление навяват тъга и пораждат вторичния въпрос – кои сме ние? Тези, които не отричат руската култура (скоро един директор на театър ми крещеше, че няма да пропагандира руската култура?! Ставаше въпрос за музика), и са чели „Престъпление и наказание“, ще се присъединят към Разколников с вечния въпрос: „Кой съм аз - въшка или Наполеон?“ Е, сега Наполеон трябва да заменим с „бройка“, защото и въшката вече е повече от нас… Кои сме ние? Кой ни управлява? Кои са те? Отговорът е само един - бройката се превръща от електорат в народ, или безскрупулното унищожение и кражби ще продължат, маскирани с дрешките на демокрацията. Защо ние не питаме, не протестираме, не изискваме? Защо допускаме апатията да ни превърне от хора в организми? Защо допускаме езикът на омразата, който се лее и налага от всички големи медии да ни разделя? Е, отговорът е простичък – пропагандата победи разума…

- Според Вас, има ли енергия у нас за национални протести, както е в Сърбия?
- Енергия има и може бързо да се акумулира, ако се появи водач, който да поведе народа, като върне доверието му. Енергия има – доверие няма! Прекалено дълго и прекалено много е лъган народът ни.

- На какво се дължеше симпатията на Ванга към Русия? Мислили ли сте, как би реагирала тя на това, че България официално застана на страната на Украйна?
- Не България, а група продажни и престъпни управници. Да, и част от народа – предимно млади хора, които знаят твърде малко и се лъжат твърде лесно. Както и армията стипендианти на САЩ, чрез неговите представители – Фондации, НПО-та и т.н. Нека не забравяме безпардонно наложената цензура и натрапената просташка пропаганда. Добре е да се потърсят причините за започването на тази война. Тайна ли е вече за някого, че това е война между два свята? България генетично е свързана с Русия и в това не може да има съмнение. Славяни сме. Изповядваме една вяра. Манталитетът на народите ни е сходен. Езиците ни са близки… Да, Ванга почиташе и обичаше Русия, в това отношение тя бе част от народа ни. Думите й: „Нема Америка да ни помогне, пак Русия ке ни спаси“, са достатъчни за тези, които се съмняват, за да ни подскаже, с кого трябва да бъдем и на кого можем да разчитаме. Впрочем, въпреки непрекъснатите заплахи и обяснения, че Русия ще ни нападне и превземе, или че войските на СССР са били окупатори - няма случай да сме били бомбардирани от СССР, или Русия… Но Америка и Англия?!... Ако някой иска да мисли самостоятелно трябва да направи усилие и да чете повече.

- Според Вас кой се страхува толкова много от Тръмп, защото срещу него имаше огромна кампания – съдебни дела, атентат, игрален филм, пуснат точно преди изборите… Ще успее ли той да повлияе да се спре войната в Украйна?
- Дали ще спре войната не зависи само от Тръмп. Иска ми се да вярвам, че Русия и Китай няма да застанат, поне в момента, един срещу друг... Нямам задълбочените познания, които са нужни, за да мога да отговоря, но едно знам, ако Тръмп застраши прекалено много интереси, ще го последва съдбата на Кенеди и не само... Нали сте чували: „Няма човек – няма проблем!“ Властниците го знаят и практикуват от както свят светува… Зеленски е престъпник срещу собствения си народ. Нищо не може да оправдае курбана, в който превърна народа си.

- Коя е Вашата най-голяма болка за България и как Ви действа гледката на хора с психични проблеми по улицата и катастрофите, дело на пияни и дрогирани шофьори, за които слушаме по новините?
- Няма държава! И там, където я има, тя е дълбоко свързана с организираната и индивидуална престъпност. А престъпниците гледат на народа, като на брашнян чувал…

- Защо според Вас за българските студенти, които навремето са спрели спектакълът „Оръжията и Човекът“, се говореше в медиите с национална гордост, а сега протестиращите срещу спектакъла бяха оплюти, още преди случката с Владо Пенев?
- Веднъж в разговор, леля Ванга се пренесе във времето и видя родственик на човека, с когото говореше… Свещеник. Видя го, запретнал ръкави, да работи в лозето. Замълча… Отнесена, гледаше нещо, което за нас оставаше невидимо. Доста дълго мълча, след което промълви: „Ееее, какви мАже е имала България, сега нема такива!“ Синовете и дъщерите са това, което са родителите и което формира обществото. Държавата има ролята да възпитава електората си. Обърнете внимание на управниците, т.нар. народни представители – предимно подкупни престъпници. Какви деца, младежи и студенти, според Вас, могат да родят и възпитат подобни хора?

- В един от документалните филми за Ванга, тя казва, че идва хубавото и то е близо…
- Всичко зависи, спрямо какво е близо? Мисля, че от нас безкрайно много зависи как живеем и как ще живеем в бъдеще. „Бог помага, но в кошара, не вкарва!“ Вярвам, че има известно предопределение, но също така вярвам, че човек има право на свободен избор. „Да, така щеше да бъде, но ние направихме нещо и сега, ке страда България, ке страда, оти сме безверници.“