Легенди и истини за български писатели

Петер Юхас ги събра в уникално издание

Някои дори искаха да съберат тиража на книгата и да го изгорят!

Веднъж Ангел Тодоров влязъл в кафенето на СБП. Изправил се пред Иван Пейчев, който бил на традиционната водка. "Иване, не пий, а пиши!", посъветвал го той. Пейчев сръбнал от чашката и отвърнал: "Бай Ангеле, не пиши, а пий!"

Ангел Тодоров, шарж от Андрей Германов

Ангел Тодоров беше последният пролетарски бард, който искрено вярваше в крайната победа на комунизма. Иван Пейчев – поет на трагичната изповедност.

Иван Пейчев

Легендите за майсторите и чираците в българската литература чакат да бъдат събрани. Всяка лежи върху истина, фолклоризирана по хълмовете на времето. Тръгват от зората на нашата книжнина, за да стигнат до днешната безкнижна реалност.

През социализма това стори Петер Юхас. Унгарец по рождение и българист по призвание, той се потопи в домашните творчески води. Вътре плуваха тлъсти шарани и поврътливи каракуди. Юхас ги ловеше и пускаше в аквариума на едно уникално издание.

"Смъртта не е алиби" се появи през 2000 г. и предизвика земетръс. Придворните текстописци се почувстваха измамени и омерзени. "Ние му се доверявахме, а той ето какви ни изкара", плюеха жлъч блюдолизците с лаврови венци. Някои дори искаха да съберат тиража на книгата и да го изгорят!

Но вече нямаше как да се устрои аутодафе. Добра или лоша, демокрацията беше започнала да филтрира литературното блато.

Любимците

Петер Юхас

Поетът може да се познае по предпочитаните от него думи или изрази, селянинът по любимите му животни, а държавният глава – по любимците му.

Познавах вече предпочитаните думи на българските поети, така че с интерес очаквах селянина.

Вече половин час стояхме в ресторанта край наредените по четирите стени изобилно отрупани маси, когато изведнъж всички станаха. Мъжете застанаха мирно. Макар че не беше прозвучала никаква команда. Жените обаче с грак извиха шии към вратата. И, както казва нашият народ: "Чакаха "стопанина" като гладни кокошки сопола."

Откъм вратата отекнаха ръкопляскания, после като идваща към брега вълна преминаха през цялата зала. Във вихъра на ръкоплясканията с райската усмивка на всезнаещ мъдрец влезе Живков с двата коня на Килгула от двете си страни – Димитър Методиев и Георги Джагаров. Всеки от тях страдаше в себе си защо не може да бъде и от двете страни на Живков. Зад тях пристъпваха Людмила Живкова и дъщеря ѝ, изпънати като две дълги, слаби, увити в коприна женски тръстики.

Живков поздрави писателите с кратко кимване, после с жест даде разрешение за сядане. Носеше гълъбовосин, лек летен костюм от тропикал и бяла ленена риза. Тъй като беше от типа, при който човекът и елегантността са седем различни неща, имах чувството, че отличното облекло служи само за да компенсира липсата на други, будещи уважение неща. Едва ли имаше повече от двайсет косъма на главата си, ала ги беше оставил да пораснат и с тях покриваше цялата си глава, и така се чувстваше млад и рунтав.

Беше потаен човек, нямаше приятели, следваха го и го мразеха.

На погребална риза няма джоб

Никъде по света писателите не живееха така добре, както в България членовете на официалния елит. Ако Ефтим Ефтимов дадеше на главния си редактор Йордан Милев 18 000 лева, около 10 000 долара, тогава и Милев му даваше толкова за стихосбирка от двайсет-двайсет и пет стихотворения.

Според Светлозар Игов някои са отбелязвали и тираж от 70 000 в карето на книгите си, за да вземат по-големи хонорари, а всъщност са отпечатвали само 7000 екземпляра от книгата, за да не трябва да се срамуват за непродадените години наред бройки.

От бай Димитър Добрев зная, че според поверителна наредба членовете на Политбюро получават три пъти тавана. Затова най-добре печелещият писател беше Тодор Живков. Не е чудно, че е "писал" повече от Толстой. Колко ли е получил за четиридесет и няколкото си тома събрани съчинения?Горкият, не знаеше, че на погребална риза джоб няма.

И днес още някои не могат да разберат, че този свят вече не съществува. Преди няколко месеца Нино Николов получи 700 000 форинта (7 милиона лева) от Фонда за подкрепа на унгарското книгоиздаване – Франкфурт, за да преведе и издаде трима трансилвански унгарски поети. Той наистина преведе към тридесетина четиристишия, но и на ум не му идва да ги издаде.

Какво си мислят тези унгарци? Че той ще жертва 300 долара от своите 3500 доларчета?! Как ли пък не! Как смеят да го ограбват по този начин?! Да дадат нова сума за издаването на книгата.

За падащите звезди и измиването на мавъра

Преди няколко години зърнах Джагаров в един мрачен ъгъл на кафенето. Беше се свил самотен. Сателитите му бяха изчезнали в космоса като падащи звезди. Като седнах до него, веднага ме попита: "Чете ли откритото ми писмо? Написал съм защо напуснах партията."

"Четох го, Георги, тя и майка ми я напусна преди двайсет години, още преди да започне да потъва корабът. Беше обикновена селска жена, но нейното обяснение повече ми хареса." "Какво каза майка ти?" – попита стреснат. "Каза ми: напускам, сине, не искам на погребението ми да говори този глупак партийният секретар, попът говори много по-хубаво."

Миналата година почина и Джагаров, отиде си и Тодор Живков, за когото вече казват, че е бил голям човек – надживя собствената си статуя.

Времето, казват, разкрасява нещата. Можах да се убедя в това и в родното ми село. Влязохме с Марин Георгиев в кръчмата, където позахабената, но все още в добро състояние кръчмарка ни посрещна с думите: "Познавам ви аз вас, заедно играхме в драматизацията на великденските мистерии. Аз бях и тогава вече каещата се Магдалена, а вие бяхте Христос, Спасителят."

"Марине, Марине, виждаш ли какво прави времето. Наистина играх в тези мистерии, ала бях Юда, а сега хората се кълнат, че съм бил Христос, Спасителят."