Безумната щедрост на Елцин и Горбачов

Разпродажбата на века

Техните отстъпки пред Запада са като „политически Чернобил“ за Русия

Управниците доброволно се отказват от важни за страната територии

По време на управлението си Михайл Горбачов и Борис Елцин правят огромни политически отстъпки на Запада. За едни те са герои „счупили гръбнака на комунизма“. За други – са хора, които продават страната в „разпродажбата на века“. Но всъщност са по малко и от двете. Според много експерти резултатите от тяхната външна политика са истински „политически Чернобил“, защото Русия доброволно губи важни за страната територии.

През 1991 г. Елцин буквално подписва споразумение за разпадането на СССР. Борис Сергеевич, Кравчук и Шушкевич седят и обсъждат съдбата на страната. Крим, Донбас, исторически руски земи? Всичко се разнася като трохи от маса. Крим остава за Украйна, там отива и Донбас. Донецка и Луганска област са исторически руски региони, но също са прехвърлени към Украйна. Прибалтика - Нарва, Печори и други територии, където живеят руснаци - стават част от Латвия, Литва и Естония. На западна Украйна са подарени Лвов и други градове с исторически връзки с Русия.

Калининград и областта

При следвоенното разделение на Германия, Съветският съюз получава единственото парче от Източна Прусия - град Кьонигсберг. През 1946 г. той е преименуван на Калининград с едноименната област.
Но през 2010 г. авторитетното немско списание Spiegel публикува материали за това как през лятото на 1990 г. Горбачов иска да продаде Калининградска област на Германия. Според тази версия генерал Батенин се свързва с посолството на ФРГ и изразява пред началника на протокола фон Арним желанието на съветската страна да продаде тази територия за 70 милиарда марки. Германските власти отхвърлят офертата и въпреки че впоследствие цената пада до 48 милиарда, сделката не се осъществява.

Всичко изглежда доста съмнително. От нивото на преговарящите, до изложените факти. Ако отказват веднага, защо пазарлъците продължават? Германия няма интерес от Калининград. Етническите германци са депортирани оттам още при Сталин. А какво ще се случи със съветските граждани? Трябва ли да им се даде германско гражданство или да бъдат експулсирани на свой ред? Самият Горбачов отрича каквито и да било преговори по темата. 

Част от Карелия

След войната с Финландия през 1940 г. СССР анексира една десета от Финландия към своята територия, няколко острова във Финския залив, района на Сала и част от полуостров Рибачи. Бившият министър и дипломат Юка Сепинен твърди в книгата си, че през лятото на 1990 г. съветският пратеник във Финландия Паузин се обръща към него и му предава желанието на съветското ръководство да върне анексираните земи. Предполагаемата причина е икономическата нецелесъобразност от поддържане на тези територии - в бюджета няма достатъчно пари за това.

Според Сепинен тогавашният финландски президент Мауно Койвисто отхвърля предложението по същите причини. Тази версия е потвърдена от Андрей Федоров, който заема поста заместник-министър на външните работи през 1990-1991 г. Той обаче твърди, че не става дума за безплатен трансфер, а за продажба за 15 млрд. долара. Елцин прави второ предложение, но Койвисто не променя позицията си.
Трябва да отбележим, че при Путин финландското правителство само предложи да купи тези земи, но получи категоричен отказ.

Остров Дамански

През май 1991 г. Горбачов и Дзян Цзъмин подписват в Москва споразумение за определяне на държавната граница между СССР и Китай. То съответства на нормите на международното право и Китай получава 600 острова на реките Амур и Усури.

Въпреки това остров Дамански предизвиква най-големи противоречия. Той принадлежи на Съветския съюз. През 1969 г. китайците се опитват да го превземат със сила, но са изтласкани обратно на собствената си територия. Той става символ на това как граничарите и войниците от съветската армия успяват да защитят неприкосновеността на държавната граница с цената на живота си. Разбира се, от идеологическа и патриотична гледна точка даването му е престъпление.

Берингово море

Най-голямата грешка, която нанася реална вреда на Русия, е разделянето на Берингово море по американски условия. Тези отстъпки на Горбачов се определят като „безпрецедентна щедрост“. Въпросът за разделението възниква през 1976 г., когато политици от ООН признават необходимостта да се осигурят риболовни зони от 200 мили за крайбрежните държави. СССР и САЩ трябва да разделят Берингово море, където тези зони се пресичат.

Предложението на Съветския съюз да го раздели по средната линия отговаря на всички международни норми, но не задоволява Америка, която твърди че ще получи твърде малко, и отказва. Никой не прави отстъпки и 15 години преговори са безплодни.

През 1990 г. обаче САЩ получават желаното. Споразумението, подписано от Бейкър и Шеварднадзе, начертава морската граница не по централната лилия, а според Конвенцията от 1867 г. В резултат на това СССР получава само 30% от акваторията. От изключителната икономическа зона на СССР 31,4 000 кв. км. водна повърхност и 46,5 000 кв. км. от континенталния шелф са прехвърлени на САЩ.

Американският конгрес ратифицира споразумението почти веднага. В СССР то е остро критикувано и не е ратифицирано нито от съветските, нито по-късно от руските законодателни органи и се счита за временно валиден документ. Руските рибари губят възможността да ловят риба в богати риболовни зони, достъпни преди подписването на споразумението, а новата граница лишава съветските кораби от Северния морски коридор, което затруднява преминаването в този регион.