Наш човек управляваше Украйна

Кръстьо Раковски е председател на тяхната Съветска република

Ленин цени талантите и му поверява високата длъжност

Украинската земя е минала през много превратности. Васална на Монголската империя, част от Полското кралство и най-сетне присъединена към Русия. Ние също имаме дял в тези катаклизми. Наш човек е председател на Украинската съветска република.

Там го знаят като Христиан Георгиевич Раковский, но истинското му име е Кръстьо Георгиев Станчев. Роден през 1873 г. в котленското село Градец, по майчина линия е племенник на Г. С. Раковски. Кръстьо приема фамилията на бащата на националната революция.

Семейството се преселва в Румъния, но българчето учи у нас. Минава през Варненската и Габровската гимназия, а през 1890 г. записва медицина в Женева. Тук се сближава с Георгий Плеханов и Роза Люксембург. Двамата го приобщават към социалдемокрацията.

Кръстьо Раковски специализира в Берлин, където другарува с Вилхелм Либкнехт. Експулсиран от Германия, продължава образованието си в Цюрих. Защитава докторска дисертация по психиатрия в университета на Монпелие.

Докторът отбива военната служба като медик в румънската армия. Живее за кратко в Петербург със съпруга рускиня. Подгонен от царизма, се спасява в Париж. През 1904 г. се прехвърл в Румъния и оглавява тамошните социалисти. Пак го гонят, няколко пъти опитва да се върне нелегално. Накрая е допуснат след застъпничеството на френския премиер Жорж Клемансо. Два пъти се кандидатира за депутат.

Ето я и Великата октомврийска социалистическа революция. Ленин цени талантите и вижда в Раковски един от тях. Назначава го председател на Украинската съветска република и народен комисар по външните работи. След смъртта на Владимир Илич иде драмата, която е по националния въпрос.
Кръстьо Раковски настоява Украйна и другите съветски републики да запазят повече самостоятелност. Сталин твърдо е на обратното мнение. Българинът е обявен за троцкист и „враг на народа“. Пращат го на заточение първо в Астрахан, после в Барнаул.

През 1934 г. с писмо до вестник „Правда“ Раковски признава „грешките си“. Отрича се от Троцки, разрешават му да се върне в Москва. През 1937 г. става жертва на „Голямата чистка“ заедно с други стари болшевики. Разпитван е няколко месеца от НКВД. Получава 20 години каторга в тюрмата „Орел“. След германското нахлуване Сталин нарежда всички политически затворници да бъдат ликвидирани. Кръстьо Раковски е разстрелян на 11 септември 1941 година.

Версай като предпоставка за революция

Кръстьо Раковски пред НКВД

Версайските репарации и икономически ограничения не бяха определени от изгодите за отделните народи. Тяхната аритметична абсурдност бе толкова очевадна, та дори и най-изтъкнатите икономисти от страните победителки скоро ги изобличиха. Само Франция настоя за репарации, които далеч надхвърляха стойността на нейните национални владения. Това бе повече, отколкото би трябвало да се плати, ако някой бе превърнал цяла Франция в Сахара.

Още по-лошо бе решението да се наложи на Германия изплащане на облигации, чиято стойност многократно надхвърляше онова, което страната би могла да плати, дори и при евентуална нейна пълна разпродажба и даже ако тя би се отказала от цялото си национално производство. В края на краищата реалният резултат бе, че на практика Германия бе принудена да извърши фантастична ликвидация на активите си, за да може да плати част от наложените ѝ репарации.

А до какво доведе тази ликвидация? До недостиг на потребителски стоки, до глад в Германия и до безработица в съответната степен в страните вносителки [на германски стоки]. И понеже те не можеха да извършват внос, в Германия също имаше безработица. Глад и безработица и от двете страни – ето това бяха първите резултати от Версай. Бе ли този договор революционен или не? Бе извършено даже нещо повече: договорът задължава налагането на еднакъв контрол на международно равнище.

Знаете ли какво представлява това задължение на революционната плоскост? Това означава да се наложи анархичен абсурд, за да се принуди всяка национална икономика да произвежда достатъчно количество от необходимите стоки, като се предполага, че за постигането на това не трябва да се взимат предвид климатът, националните богатства и техническото образование на ръководителите и работниците. Средствата за компенсиране на естествените различия в почвата, климата, наличието на минерали, на нефт и т. н. в различните национални икономики винаги са били обстоятелства, заради които бедните страни е трябвало да работят повече.

Това означава, че те са били принудени да експлоатират по-сериозно възможностите на работната сила, за да намалят разликата, породена от неплодородната почва. А към това се прибавят и много други неравенства, които трябва да бъдат компенсирани с подобни мерки. Да вземем например промишленото оборудване. Няма да се разпростирам по-нашироко, но контролът на работния ден, провеждан от Лигата на нациите въз основа на абстрактния принцип за равна продължителност на работния ден, бе реалност в контекста на една непроменена международна капиталистическа система на производство и търговски обмен и при установеното икономическо неравенство.

Защото тук става дума за равнодушие спрямо целта на труда, която е достатъчното производство. Непосредственият резултат е незадоволителното производство, компенсирано чрез внос от страни с естествено достатъчна икономика, които чрез своята промишленост самозадоволяват собствените си нужди. Доколкото Европа притежава злато, този внос бе плащан в злато. После се появи забележителният бум в Америка. Тя разменяше необятното си производство срещу злато и гарантирани със злато ценни книжа, които се намираха в изобилие. По модела на всяка анархия в производството в онзи период се появи нечувана финансова анархия.

Те се възползваха от нея под претекст че я подпомагат с техните подкрепления от нова и дори още по-голяма анархия: чрез инфлацията на официалните пари (в брой) и стотици пъти по-високата инфлация на собствените им пари – кредитните пари, т. е. фалшивите пари. Спомнете си колко систематично девалвация настъпваше в много страни – обезценяването на парите в Германия, кризата в Америка и нейните осезателни последствия – рекордно ниво на безработица – повече от тридесет милиона безработни само в Европа и САЩ. Е, в такъв случай Версайският мирен договор и неговата Лига на нациите не послужиха ли като предпоставка за революция?

(Януари 1938 г.)