Смешен плач!

Крайно несериозно е политици от най-висок ранг да хленчат и твърдят, че Русия е заплашвала Европа

От изразената категорична позиция на президента Тръмп, че Европа трябва да поеме грижата за сигурността, като разбира се плаща повече, някои европейски лидери изпаднаха в шок. Как може да бъдат изоставени сами пред агресора Путин. Както той преди три години нападна Украйна, така всеки момент може да посегне на една или няколко съседни държави. Тази постъпка на Вашингтон е не само укорима, но и предателска към съюзниците му.

Човек четящ и слушащ тези вопли и не вярва на сетивата си. Това ли са нашите европейски и национални лидери, които се държат като малко детенце, загубило родителите си в някакъв мол. Коя е тази страховита агресивна сила, стряскаща спокойния им сън, застрашаваща суверенитета на европейските държави?

Вярно, след Втората световна война американската страна става гарант за сигурността на европейските си съюзници и то цели осем десетилетия.

Тази констатация обаче провокира реторичния въпрос: а коя извън европейска сила или сили в продължение на столетия са се грижили за сигурността на народите и държавите от европейския континент. Естествено, такава няма! Отстояването на териториалната цялост и сигурността им винаги е била изключително тяхна отговорност и ангажимент. Чрез гъвкава дипломация, или употреба на сила, включително и при необходимост формиране на военни съюзи, европейците сами, повтарям сами осуетяват всеки агресивен акт за териториална промяна на съществуващото статукво и дори често пъти наказват извършителите му.

Историческите свидетелства са неоспорими. Пример е съдбата на Османската империя. След бруталното завладяване на редица европейски народи тя крои планове да покори и ислямизира цяла Европа. След спирането на войските u пред Виена и успешните войни, които Русия води Османската империя, е разгромена като велика. А най-голямото поражение на бойното поле в 600-годишната u история нанася българската армия през Балканската война.

Това е само един пример, когато европейски държави, без помощ на сили от друг континент сами се справят с един страховит деспотичен агресор, върнал развитието на народите от Югоизточна Европа с векове.

Поредната заплаха за суверенитета на европейските държави е Наполеонова Франция. Реалната опасност континентът да попадне под френска доминация е осуетена от упоритата съпротива на европейските народи и на Русия, която пречупва военната u мощ.

През първата половина на 20-то столетие европейският континент става бойно поле на два безаналогови по мащаби, кръвопролитие и разруха военни сблъсъка в световната история. Първата световна война започва от Германия за преразпределение на колониалните владения. Респектиращата германска военна мощ провокира формирането на военен съюз от трите големи европейски държави - Великобритания, Русия и Франция. След четиригодишни безпрецедентни до този момент мащабни битки агресорът капитулира. Вярно, през 1917 г. на страната на Антантата се включват САЩ, но съдбата на Тройния пакт е решена още през 1916 г.

Още по-агресивният курс на нацистка Германия, заплашващ подмяна на хилядолетната човешка цивилизация с нацистки постулати, е безпрецедентен стряскащ фактор, за съюзи с непримирими идеологически противници - Великобритания, СССР и САЩ. В открит бой от 01.09.1939 г. до 06.06.1944 г. с непобедимата до този момент германска армия влиза само Великобритания, а от 22.06.1941 г. до 06.06.1944 г. влиза в директен сблъсък с германците и техните сателити и съветската армия.

Великобритания, въпреки огромните загуби и лишения, сама ликвидира военно-въздушното превъзходство на Германия, а съветските въоръжени сили нанасят смъртоносно поражение на Вермахта и го принуждава от лятото на 1943 г. да мине в защита и отстъпление. Разбира се неоценима е огромната материална помощ-оръжия, транспортни средства, храни, медикаменти от страна на САЩ. Помощ, която ускорява капитулацията на Германия. В критичната фаза на войната обаче, двете държави са сами срещу една невероятна военна сила и благодарение на техния героизъм на бойното поле, Европа е спасена от нацизма.

Днес, 80 години след Втората световна война, Европа е по-богата, по-силна и по-единна от всякога. В границите u влизат четири от седемте най-развити държави в света. Разполага с най-образованото, интелигентно и с висока техническа култура население от 500 милиона граждани.

Крайно несериозно е политици от най-висок ранг да хленчат и твърдят, че Русия е заплашвала Европа. Та руската страна не само не е мотивирана да завладява чужди територии и ресурси, защото ги има в огромни мащаби, но няма и човешкия и икономическия потенциал за война с цял континент. А и историческите свидетелства сочат, че западноевропейските държави са нападнали Русия, а не обратно.

А що се отнася до войната в Украйна, то мотивите за започването u са не толкова териториални, колкото етнически. Т. е. съдбата на многомилионното руско население. Истина, която европейските лидери поради патологичната си русофобия отказват да разберат.

Недоумяващо е поведението на ръководителите на ЕС и на големите европейски държави, които се опитват да представят един континент, център на три цивилизации и отстояващ европейските традиционни ценности, за някаква безлична и безпомощна маса от хора. А с тяхното сервилничене и сателитно поведение към „Дълбоката държава“, от чието влияние все още не могат да се освободят, сами заслужиха пренебрежението на международната общност към тях. Логично. За 35 години след студената война, те не формулираха нито една ясна външнополитическа доктрина. Многократно предлагат и изграждането на европейски въоръжени сили, но всичко това остава в сферата на пожеланията.