Лесното в Косово мина, остава трудното

Управляващото досега движение „Самоопределение“ на премиера Албин Курти спечели парламентарните избори, но няма мнозинство в парламента

Ще бъде интересно. Изненадата на вота бе масовото участие на сърбите

Първата въпросителна падна и това бе питането с по-лесен отговор. На проведените в неделя парламентарни избори в съседно Косово победител отново, за трети пореден път, излезе лявото националистическо движение „Самоопределение“ на премиера Албин Курти.

Каквито и да бъдат окончателните официални резултати, посоченото от всички без изключение екзитполове съотношение на силите на политическата арена в най-новата балканска държава ще се съхрани. И то говори следното: „Самоопределение“ запазва своето първо място сред избирателите на Косово, но то не е достатъчно, за да може Курти като негов кандидат отново да състави самостоятелно правителство в 120-местния парламент.

Което не му попречи вечерта на изборния ден да събере хиляди свои привърженици на централния площад в Прищина и да обещае пред тях, че на основата на резултатите от вота отново ще бъде техният премиер през следващите четири години, като „ще се фокусира върху съдебната система“.

Както се казва, лесното т.е. изборната победа, мина, сега остава по-трудното - да се формира мнозинство. Курти бе оптимист за нова победа през цялата си предизборна кампания. Очевидно продължи да бъде такъв и сега, след като стана ясно, че води, но с недостатъчна преднина. Просто не му достигат само няколко депутатски места, за да надхвърли границата от 50 гласа в събранието.

На второ място се класира Демократичната партия на Косово, произлязла от бунтовническата Армия за освобождение на Косово (АОК), чийто първи лидер бе Хашим Тачи. Трети е Демократичният съюз на Косово, формиран още от незабравимия Ибрахим Ругова, а четвърти е Алиансът за бъдещето на Косово, начело на който е друг известен някогашен командир на АОК и след това в един момент дори премиер на страната Рамуш Харадинай. Пета е „Сръбска листа“. Все познати играчи.

Чакайте, нещо сметката не излиза. Косовският парламент наброява 120 места, как така обикновеното мнозинство се състои от 50 депутати? Не трябва ли да бъдат 60? Въпросът е логичен и той отразява особеностите на състава на законодателния орган на Косово. Той наистина се състои от 120 народни избраници, но 20 от тях са отделени за надпревара между представители на етническите общности в държавата. От тези общо 20 места десет са предоставени за кандидатите на сръбската общност.

Останалите 10 се поделят между по-малките етнически общности - босненска, ромска, турска, горанска. Партиите на косовските албанци се борят на практика за 100 депутатски места, обикновеното мнозинство от които наистина представлява 50 плюс 1 гласа. Но иначе, когато се приемат или отхвърлят проектозакони, се отчитат гласовете на всички 120 пратеници, което пък формира обикновено мнозинство от 60 плюс 1 гласа. 

Тази формула за определяне състава на парламента в Прищина бе утвърдена с конституцията на новата държава, когато на 17 февруари 2008 г. тя обяви своята независимост. Тя трябваше да отразява етническото многообразие на населението в държавата и в същото време да отдава дължимото на огромното предимство, което имат албанците в нея. 

В интерес на истината полученото съотношение на силите между политическите играчи в Косово не е никаква изненада. Може дори да се каже, че от всички парламентарни избори в страната, а те са общо осем, това беше най-лесната и предвидима прогноза, която можеше да се направи. Повече от ясно беше, че Курти и неговото „Самоопределение“ все още са с най-голямо влияние в страната, но че след четири години на власт ентусиазмът от изборите през 2021 г. е намалял.

Към традиционните проблеми на новата държава, като безработицата сред младото поколение и емиграцията, се прибави и твърдоглавието, с което Курти на моменти управляваше. Диалогът със Сърбия на практика бе замразен. Някои едностранни мерки, предприети от него без предварително съгласуване с международния фактор, преди всичко със САЩ, донесоха на страната усещането за изолация от естествените ѝ партньори. Идеята му да осигури най-после суверенитета на държавата върху цялата ѝ територия, „от граница до граница и от община до община“, не се посрещна еднозначно. Което е странно!

Когато през 2013 г. тогавашният лидер на Косово, сега обвиняем в Хага, Хашим Тачи подписа споразумението с Белград, в което имаше договорка за създаване на Общност на сръбските общини, той бе критикуван остро, че е предал интересите на страната си и че това би означавало федерализация на Косово. Аргументът на Тачи, и той изглеждаше железен, бе, че с подписването на документа е гарантирал осигуряването на суверенитета на територията на цялата държава. Което е по-важно от страховете от създаването на прословутата, но все още неродена Общност на сръбските общини. Нещо, което сега се опитва да прави Курти.

Един от елементите на прогнозата „победа, но без мнозинство“ бе и изявлението на Ричард Гренел - специалният представител на Доналд Тръмп за специални мисии, който публично заяви, че Курти не се ползва с доверието на Вашингтон и че отношенията на САЩ с Косово в неговия мандат са най-лоши от всички предходни правителства. Каква роля изигра това послание на Гренел за изборните резултати е трудно да се каже. Самият Курти на предизборните си срещи и митинги се опита да опровергае това становище на американеца, като даде примери за отлични взаимоотношения със САЩ, или пък отчете, че оценката на Гренел или е неправилно представена, или грешно изтълкувана.

Във всеки случай, ако Курти все пак през следващите дни намери коалиционна подкрепа от други фактори и успее да осигури парламентарно мнозинство за свой кабинет, никак няма да му е лесно да управлява. Да бъдем наясно: проектът суверенно и независимо Косово е продукт на администрацията на демократите във Вашингтон и на президента Бил Клинтън. Помните ролята на бомбардировките на НАТО над Сърбия и значението им за изтеглянето на сръбските власти от Косово, както и на САЩ за последвалата легитимация на новата държава. И затова беше странно, че тъкмо по време на мандата на демократа Джо Байдън се стигна до такова състояние на нещата, че Гренел да има основание да оценява двустранните връзки между Вашингтон и Прищина като „най-лоши от всички правителства досега“.

Очевидно е, че каквито и да са окончателните официални резултати, на  Курти ще се наложи да търси подкрепа от други политически сили. И това ще бъде много трудно. Той вече има лошия спомен от едно управленско мнозинство с Демократичната партия и Демократичния съюз, които в един момент просто го напуснаха, та държавата отиде на предсрочен вот. Да, тогава, през 2021 г. Курти ги победи с удобно мнозинство и със свой кабинет. Но сега резервите не са особено много. Обикновено те се търсят сред депутатите от етническите общности. Имало е случаи, когато правителствата в Прищина са получавали подкрепа и от сърбите в Косово. Този път обаче не вярвам това да се случи.

Ако все пак сега има някаква изненада, това бе масовото участие във вота на сърбите, особено онези, които гласуваха за подкрепяната от Белград „Сръбска листа“. Дори президентът Александър Вучич се похвали в изборната вечер, че всички десет места в парламента от квотата са спечелени от „Сръбска листа“. Посланието, което Вучич отправи обаче дава ясен знак, че никакво сътрудничество с Курти и неговото „Самоопределение“ не е възможно. Един резерв отпада.