Труд
Автор:
Труд онлайн
Кипърският президент Никос Христодулидес и лидерът на кипърските турци Ерсин Татар заявиха, че са готови да участват в ръководена от ООН среща следващия месец, която може да проправи пътя към подновяване на официални преговори след осемгодишно прекъсване, съобщава електронното издание на в. Kathimerini.
Но остава спорно дали срещата ще преодолее успешно разширяващата се пропаст, която разделя двете страни, за това как трябва да изглежда бъдещото мирно споразумение.
И Татар, и Христодулидес проведоха отделни разговори със заместник-генералния секретар на ООН по политическите въпроси Розмари Ди Карло, за да подготвят почвата за срещата в средата на март, която ще събере и официални лица от така наречените гаранти на Кипър: Гърция, Турция и Обединеното кралство.
Ди Карло каза, че генералният секретар на ООН Антониу Гутериш остава ангажиран да помогне на двете страни да продължат напред с официалните преговори, докато Христодулидес повтори, че продължаващото етническо разделение не може да бъде бъдещето на Кипър.
„Както виждаме в нашия квартал, няма замразени конфликти“, каза Христодулидес.
Кипър е разделен по етнически признак повече от половин век. През 1974 г. Турция нахлу на острова непосредствено след преврата, подкрепен от гръцката хунта, организиран от привърженици на съюза с Гърция.
Близо десетилетие по-късно кипърските турци обявиха независимост в окупираната северна третина на Кипър, където Турция поддържа повече от 35 000 войници. Република Кипър се присъедини към Европейския съюз през 2004 г. Отцепилият се турски север е признат само от Турция.
Многобройни кръгове от мирни преговори, спонсорирани от ООН, завършиха с неуспех, като последният беше през 2017 г. След провала на тези преговори Турция и кипърските турци се отказаха от повторното обединяване на Кипър като федерация, съставена от зони на кипърските гърци и кипърските турци – рамка, в която са действали всички предишни преговори. Вместо това те настояват за това, което по същество е споразумение за две държави, според което кипърските турци ще имат „суверенно равенство и равен международен статут“ като мнозинството кипърски гърци, каза Татар в понеделник.
Кипърските гърци отхвърлят всяко мирно споразумение, което би официализирало разделянето на острова. Те също така отхвърлят искането на турците и кипърските турци за постоянно присъствие на турски войски след уреждането на конфликта и права за военна намеса, отстъпени на Анкара.
Показателно за пропастта, разделяща двете страни, е продължаващото несъгласие относно това кои допълнителни пропускателни пунктове трябва да се отворят през 180-километрова (120 мили) контролирана от ООН буферна зона, за да се улесни потокът от хора към и от двете страни. В момента има осем такива пропускателни пункта, които са отворени.
Татар каза, че срещата следващия месец ще се състои на 17-18 март, но говорителят на кипърското правителство Константинос Летимбиотис каза, че ООН ще потвърди точните дати своевременно.
Ди Карло също се срещна с водещи жени от двете общности относно начините за насърчаване на ангажираността на жените в мирните усилия.
