Д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат „Образование“, пред „Труд news“: Мъжете учители изчезват, младите със заплата под 1700 лева

Как ще се реализират реформите в училищното образование - конкретните разговори по политиките започват с МОН, казва Юлиян Петров пред „Труд news“. Той е категоричен, че час по религия е задължителен, като дори трябва да се говори за разширен предмет като „Гражданско образование“. Поне 15% увеличение на учителските заплати се очаква да се види в Бюджет 2025, който трябва да бъде представен до дни, уточнява Юлиян Петров и допълва, че стачната готовност на преподаватели все още е на дневен ред, ако тези пари не са осигурени във финансовата рамка за годината.

Национален екшън план да ограничи социалните мрежи за децата

Очакваме поне 499 млн. лв. за възнаграждения в бюджета, готови сме за протести

- До дни трябва да видим проекта за нов държавен бюджет за 2025 година - какво очаквате като увеличение на учителските заплати да залегне в него, господин Петров? 
- Очакваме приоритетът образование във финансов аспект да бъде потвърден по някакъв начин. Тези 499 милиона лева, които бяха сметнати в стария проектобюджет, сега очакваме най-малкото да ги видим в новия, което да обезпечи увеличение на учителските заплати. И всъщност поне в някаква степен така да притвори очите на учителите за обещанията, които бяха за 125% от средна брутна работна заплата за страната. Защото в момента ние сме на около 110-112% и дори с това увеличение всъщност няма да минем 120%. Но все пак в тези сложни условия ще бъде правилна стъпка от страна на правителството. Надявам се това да го видим и неговата липса да не инициира някакви действия от наша страна, не само на синдикат „Образование“, а на всички учителски синдикати, всички български учители, работещи в сферата. Паралелно със заплатите българското образование има нужда от приоритетно финансиране. Много коментираме всички нови моменти и елементи в него. Основната част от тях се случват с различно финансиране и то със средства от брутния вътрешен продукт, които дори и да не са 6%, но да са близо до 5% - в момента сме около 4% от брутния вътрешен продукт.

- Тези 499 милиона лева могат ли да са повече според Вас, има ли такива сигнали вече?
- Биха могли да бъдат и повече. Сигналите са разнопосочни - от нищо до много повече. Аз съм убеден в качествата на нашия министър на образованието и искрено се надявам от името на всички български учители, работещи системата, той да отстои това, което минимум искаме от бюджета, за да може оттам насетне да седнем и да говорим за важните промени в системата, които българското общество очаква да се случат. Те са му обещани.

- Тези 499 милиона, казвате, няма да са достатъчни за обещаните 125%. Тогава какво средно увеличение означава това за учителите - колко пари върху заплатата средно могат да очакват? 
- 14-15% ще бъде при тези средства средното увеличение за учителите. И ако погледнем към младите, които би трябвало да бъдат абсолютният адресат на това увеличение, те от 1500 лева чисти пари ще стигнат докъм 1700 пряко сили чисто трудово възнаграждение. Това далеч няма да бъде притегателната сила и отворената врата, през която да влезе младият учител и да го задържим. В момента виждаме 10% и нагоре увеличение на минимална работна заплата и ако учителската не се увеличи, нещата ще станат много лоши. И както казах, не сме много далече от идеята за варианти на въздействие.

- Вие обявихте в края на 2024 г., че сте в стачна готовност - тя остава, така ли?
- Да, не сме спирали да казваме, че е точно така. Жилетките тук в офиса са 5000 броя, имаме 100 знамена и още куп други неща, с които сме готови да излезем на улицата.

- Споменахте приоритетите и реформите, които всички очакваме. Откъде трябва да се започне и вече имате ли консенсус с министър Вълчев за това - един от неговите ключови приоритети са учебните програми?
- С министър Вълчев винаги сме имали много висок процент пресечни точки. До голяма степен сме съгласни, че това говорене за промяна на учебните програми трябва да се случи. Паралелно с това обаче трябва да се случи и другото, което го чухме и от него, започвайки от един нов предмет, „Религия и ценности“, който да залегне задължително в учебната програма. И в контекста на този предмет всъщност е по-важното на българския учител да му се възроди вековната мисия да възпитава - нещо, което 35 години ние някак го бяхме неглижирани. Бяхме му размахали пръст през 90-те години, че той не е възпитател, а преподавател и т. н. И видяхме, че това е груба грешка. Разбира се, категорично той сам не може да се справи с тази мисия. Трябва да помогнат родителите с родителското възпитание. Трябва да се помогне и на тях. За религията, която спомена министър Вълчев, ние говорим от много години и това е акцент от наша страна. Нека да не се свеним и да казваме на официални форуми, че в България основната религия, официалната, е християнството. Не знам защо това толкова много ни плаши да го каже някой политик или държавник. Ние в никакъв случай не отричаме ценностната система и всички други останали религии, с които сме доказали, че живеем. Тъй че религията би могла много да ни помогне в тази посока.

- Вие подкрепяте идеята за такъв час, така ли?
- Аз лично я подкрепям. Но категорично казвам, че само с един учебен час нещата няма да се променят. Българският учител и българското общество трябва да възпитава младите, които са незрели в истинските ценности. Трябва да ги възпитава в училище с този предмет, който може да се разшири и да го наречем „Гражданско образование“, което сме го имали в нашата история години наред. Не е нищо комунистическо. Преди това го е имало и най-успешните години на българското образование и се е акцентирало коя е официалната религия и кои са духовните ценности. Така че аз мисля, че ако погледнем много внимателно към историята, ще намерим важните отговори и верните на всичко, което трябва да правим утре.

- А къде е мястото на оценката за дисциплина, която предлагате - обсъждахте я ли вече с министър Вълчев?
- Битката за дисциплина сме обсъждали, дори когато се въведе стратегията за възпитанието в образователните институции преди повече от четири години. От министерство на образованието много добре знаят за тази оценка. Така че може би правилният фокус трябва да се обяснява много по-точно, защото не говорим за наказание. Ние говорим и за сега съществуващите инструменти, които ги има - забележка, преместване и т. н. Говорим да се оцени един компонент в системата на образованието, който е много важен и липсва. Това ще ни сближи с идеала за добрия човек, който трябва да излиза от системата не само можещ и знаещ, но и да знае кое е добро и кога го нарушава.

- А всъщност можем ли да дадем пример как, ако бъде въведена такъв тип оценка за дисциплина, тя ще се прилага? Какво ще се оценява, кой ще го оценява? 
- Аз искам да породим такава национална дискусия, но не да бъде в най-широкия аспект, а в тясноспециален - между социалните партньори, между хората, от които зависи да бъде ситуирана тази оценка. Най-различни примери имаме по различните, дори и европейски успешни образователни системи - санкции към учениците, които не спазват правилата и бонуси към тези, които спазват правилата. Но нека да си намерим българския формат. Да, готови сме с варианти. Радвам се, че сякаш назрява момента да започнем този много важен дебат. Ето, Италия въведоха тази оценка. Тази така наречена обща подкрепа като политика в българското образование далеч не е толкова успешна и трябва да u помогнем да стане успешна. А оценката по дисциплина е част от тази обща подкрепа, която имаме нужда да надградим.

- Това включва ли също и ограничаването на социалните мрежи за учениците?
- Безспорно подкрепяме и като синдикат, и аз лично като човек идея за ограничаване на социалните мрежи. В България няма никаква цензура. Ние дори забранихме пропагандата на учителите по някои теми преди около година, което за мен беше подигравка с учителите, защото те такава пропаганда не правят, а иначе самата държава не иска да се самоограничи в тази посока, не иска да наложи никаква цензура. Тоест тук много по-важно е да се изгради култура в подрастващите, които са нашите ученици. Но в крайна сметка, аз знам какво ще стане - ще приемем някаква парадигма, ще забраним на училищата, на учителите, ще наложим някакъв модел на сито, а оттам нататък родителите няма нищо забранят на своите деца, и те ще бъдат в един океан, в който ще продължават да се давят. Така че само в училище това не може да се случи. Това трябва да бъде национален екшън план, в който да видим какво трябва да ограничим, дори и в телевизиите. В случая ние това не го правим успешно - тази инициатива трябва да бъде на държавно ниво, а не на ниво училище.

- Президентът Румен Радев свиква Консултативния съвет за национална сигурност по темата с упойващите наркотични вещества сред подрастващото поколение и злоупотребата с тях - къде са мерките на държавата тук?
- Радвам, че президентът се е сетил да говори по тази тема. Сякаш тя е приета за новата нормалност. Всъщност малките хора, учениците и незрелите граждани са най-податливи на това, което се разпространява. Ние, учителите, и училищата правим каквото можем. Един учител в сега съществуващата нормативна уредба обаче дори не може да направи предложение към родител как да възпитава или как да се държи като родител. Тъй че много са малко лостовете на учителите. Наистина държавата трябва да поведе сериозна борба в тази посока към младежите.

- Променя ли се съотношението между пенсионери и нови млади учители в системата?
- Не мога да кажа, че нещо голямо се променя. Безспорно пенсионерите и в момента си остават между 10 и 15%, при директорите е малко е по-висок този процент. Тоест това показва, че всъщност благодарение на тях системата е обезпечена, защото 15% учители на база на над 90 000 преподаватели не е никак малко. Чудесно е, че някъде в София младите учители ги има, както и в по-малките градове, но в национален мащаб текучеството е доста висок процент. Специално до 35 години то е 75% и на първо място е поради ниското заплащане. Както казахме, дори и с увеличението младите чисто няма да вземат и 1700 лв. Пък специално за София има десетки вериги, които без никакви задължения предоставят много повече пари. Един учител има поне 100 задължения и трябва да влезе, и да ги изпълнява. И след като влезе в училище, той не намира себе си много често. Трябва да работим много сериозно в посока наставничество, в това да обясняваме на младите учители колко е важна тази професия и мисията учител.

- Какъв процент от общия брой учители са младите?
- Около 15% са до 35 години, но в режим текучество. Последните 5 години има някакъв интерес към професията, но той не е траен. Той е по-скоро цикличен интерес - идват да работят, опитват да се задържат, но не успяват. В крайна сметка се задържат жените, чиито мъже могат да им осигурят това учителско бъдеще, защото при двама учители в семейството трудно може да се осигури бюджет в голям град. Мъжете изчезват и това е индикатор, който свети в червено, че рейтингът на професията намалява. Средната възраст също е такъв индикатор, който свети в червено.

- Преминаването на едносменен режим химера ли е?
- Смея да се надявам, че не е химера, защото в последните години са намалели училищата на две смени. Някъде около 230 училища са останали на две смени на база общо 2300 в страната, но това са мега училищата с над 1000 ученици. В големите градове има нужда от строителство на училищни сгради и да не забравяме училищната среда - само допреди 2 години сметката сочеше 30 милиарда за кабинети, салони и пр. Класическите кабинети трябва да ги има и тук виждаме нещо много важно - трябва да избегнем фокусирането върху 2-3 учебни предмета. В момента то сякаш започва да се задълбочава, защото ако погледнем към идеята за задължителната матура по математика, която не е правилна и според мен няма да се осъществи, ние фокусираме системата към два предмета, но какво става с останалите? Не може всеки да е първи по математика или друга дисциплина, нека той сам да избере. Задължителна матура - не, може би за математическите гимназии, да.

- Предстои да се утвърди план-приемът за следващата учебна година - какво трябва да се промени в него?
- Опитваме да правим по административен начин разпределението между професионални и профилираните паралелки, но пък допускаме да има езикови гимназии с ученици над максималната бройка по наредба. Тук трябва да потърсим средата, да избегнем тази административна нагласа. Преди няколко години генерирахме СТЕМ паралелки и видяхме, че не е правилно, сега сме в посока професионални паралелки. Професионалното училище трябва да предлага добри условия и да генерира специалисти, а не само да е открита професия, която да напълни паралелка и тя трудно да се реализира, или учениците да нямат желание да работят. Но този етап това е по-скоро административен акт, от който не сме убедени, че има смисъл.

Нашият гост

Юлиян Петров е роден на 29 ноември 1965 г. в Пловдив. Магистър по музика и естетика от пловдивската Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство (1990). Учител по информационни технологии (2007-2009). Доктор на педагогическите науки от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” (2018). С първа професионално-квалификационна степен от СУ” Климент Охридски” (2018). От 2011 г. е председател на Синдикат “Образование” към Конфедерация на труда “Подкрепа”.