Калоян Паргов, кандидат за председател на БСП, пред „Труд news“: Властта е  най-голямото изпитание  за една партия

С Калоян Паргов разговаряме дни преди конгреса на БСП, на който за лидерския пост в партията ще се борят рекорден брой кандидати - 16. Самият Паргов е един от тях. Питаме го как ще се отрази на БСП влизането във властта и дали прекият избор на председател на партия­та е най-добрия вариант.

Повеят от Запад е „с версиите до тук“ - всеки ще си плаща сметката

- Как ще обясните факта, че за първи път БСП има толкова много кандидати за председател на партията?
- С това, че е в криза. Когато има повече желаещи от обикновено, това означава, че една партия, една организация е в хаотично състояние. Означава, че има криза на лидерството и отчаяно се търси път през тази кризата и повече хора се осмеляват да кажат на висок глас „Аз съм човекът“ или „Аз мога“.

- А това така ли е?
- Дали е така е тема на друг разговор. Обикновено не повече от трима-четирима, до петима са били кандидатите за председател на БСП. В момента очевидно, че БСП е в дълбока криза. Криза на идентичността, криза на доверието, жесток спад в електоралната подкрепа, но това е нещо, което се случва и в другите политически партии. За съжаление, при нас този спад е доста драстичен. Към момента БСП е партия, която търси път към бъдещето си.

- Възможно ли е да има толкова много кандидати с оглед разпиляване на гласовете и след това, чрез апаратни хватки, да спечели някой определен човек? Вече се чуват слухове за един такъв.
- За съжаление, всичко е възможно в политиката. В последните 20-30 години технологията победи идеите и на конгреса обикновено има не толкова сблъсък на идеи и на платформи, а по-скоро сблъсък на технологии.

- Затова ли бе въведен прекият избор на председател на партията?
- Прекият избор, който въведе Корнелия Нинова, целеше да избегне точно тази технология на делегатско договаряне и разбиране. Но това, което видяхме през 2020 година не оправда очакванията заради начина, по който беше проведен. От нас зависи избора да го направим честен и прозрачен, да се даде равен шанс на всички кандидати. Това е моят призив, тъй като аз съм един от тях - да имаме равен достъп до информацията, защото не може да има привилегировани кандидати. Имам предвид броя на членовете на партията, броя на делегатите на конгреса. Не може един кандидат да има достъп от цялата информация, а останалите - не. Това създава неравнопоставеност и предпоставки за нелоялна конкуренция.

- Докато бяхте в отчетно изборен цикъл, направихте ли преброяване на членската маса?
- Временното ръководство, не мога да кажа дали нарочно или просто ситуацията е била такава, но не успя да направи това преброяване, което мен лично ме тревожи и по-скоро подозирам някакъв умисъл.

- И все пак, колко са членовете на БСП? 
- През 2020 бе декларирано, че са около 84 хиляди. Предвид биологичния фактор и средната възраст на членската маса, очевидно има и отлив на членове. Не виждам засилен прием на нови такива, така че очевидно, сме под 80 хиляди. Но колко точно, към този момент, никой не може да каже. Включително и тези, които имат достъп до цялата информация и възможности да го направят.

- При това положение как се решава колко да са делегатите на конгреса?
- Делегатите се пресмятат през нормата на представителство - на 80 члена - един делегат. Ако ние имаме 900 делегати на Конгреса, умножавайки ги по 80, ще получим 72 хиляди.

- Това, че БСП вече е във властта, как ще повлияе върху самата партия? 
- БСП е правоприемник на БКП, след преименуването през 90-та година. Като всяка партия е създадена, за да участва във властта. Имаше моменти, в които това участие беше много неуспешно, с доста тежки имиджови последици. Имаше други моменти, в които беше успешно, но върху БСП винаги е тегнал етикетът на посткомунистическата партия. Тя е последната такава, останала в Централна и Източна Европа. Въпреки завоя към НАТО, въпреки успешното вписване в Социалистическия интернационал и в Партията на европейските социалисти. В БСП си говорим за модернизации. Доскоро, шестваше и триумфираше неолиберализма. И една от идеите беше да станем повече неолиберали, отколкото леви. От друга страна, партията, която в своя състав е съставена от хора с консервативни виждания, смятаха това по-скоро за грешка. И правилно. Предишният председател на партията, Корнелия Нинова, усещайки тези тенденции, се възползва от това, държейки една линия, на ръба и отвъд ръба с национализма, характерен за партии, които имат съвсем различни идеологии. Това не убеди избирателите, че ние сме по-големи патриоти от националистите. Напротив, видяхме крайния резултат. Тоест, трябва да потърсим идеологическата основа и ценностите, върху които да изградим нашето бъдеще, в корените на тази партия, създадена от Дядото преди 134 години. Смятам, че мирът, солидарността, справедливостта, свободата, а и семейството, като основна тухла на нашето общество, са неща, които си заслужават да поставим в основата на нашите политики, които ще следваме и за които ще се борим, и за които ще търсим доверие от избирателите. Властта е най-голямото изпитание за една партия. Не стоенето в опозиция, а властта е най-голямото изпитание, защото ежедневно трябва да вземеш решения, които влияят върху живота на огромен брой граждани на държавата.

- Не е ли рисковано влизането на БСП във властта?
- Влизането във властта е една голяма възможност, но и голям риск, който БСП пое. Решението не беше лесно. Аз самият бях доста скептичен към това решение и дали БСП може да се справи. Не случайно определих тази коалиция като „по необходимост“. Необходимост, в която всички в държавата са убедени, че трябва да има редовно правителство най-после. Необходимост да се спре ходенето от избори на избори, което не води до нищо друго, освен да изтънява сметките в бюджета. Необходимост от това държавата да заработи нормално, а не да е в авариен режим няколко поредни години. Необходимост, да се решат най-наболелите проблеми на хората. Фактът, че два сектора навръх Коледа и Нова година излязоха от строя - водният и енергийният сектор, е показателно за това, че държавата се руши. И че няма как да продължава това безвремие. На БСП и се паднаха тежки ресори, включително свързани с част от тези сектора.

- Паднаха или БСП се ги поиска тези ресори?
- Нека да го наречем, че u се паднаха. Защото, казвам го от гледна точка на това, че Борисов преди никога не би дал МРРБ. Той винаги е държал на няколко министерства и това министерство е било в рамките на неговия обсег на действия. МОСВ е доста тежко министерство. Трудът и социалната политика отиват при БСП по презумпция, защото тя е носител на социалното. Важно е да кажем, че оттук нататък думата социализъм трябва да я използваме много по-често, защото социалното някак си си разми граници - и десните партии имат социална политика. Ето такова реидеологизиране трябва да започне като процес след избора на новите органи на партията през февруари. Ако говорим в организационното отношение, то там има много какво да се желае. Считам, че трябва да се пристъпи към организационна реформа, която да направи БСП боеспособна, жизнеспособна и партия с възможност да изпълнява определени цели и задачи, свързани с налагането на конкретни политики. Това означава, че когато предстоят избори, партията трябва да може да се справи ефективно. В момента имаме нисък капацитет и ниска ефективност. Изборите показаха невъзможност да се организираме на немалко места, невъзможност да проведем добра кампания, без значение какъв водач на листа има в съответната област. Това показва редица дефицити - на хора, на ресурси, на възможности, липса на капацитет да можеш да събираш хора. Виждаме партии, които нямат такава масовост, за каквато претендира БСП, но имат възможност в определени кампании, билото изборни или каузи, които защитават, да ангажират и да събират немалко ресурс около себе си, за постигането на тези цели.

- Каква е каузата на БСП? 
- Мотото на моята кампания е „Справедливост в действие“. Очевидно, че имаме дефицит на справедливост в нашето общество, на фона и на огромните неравенства, не само в глобален, в европейски, но и в национален мащаб, свързан с разпределението на националното богатство, с БВП. Нека се върнем малко към корените, към основната идея. Защото ключовото не е защитата само на правата на различни, които бяха прокламирани шумно и доскоро бяха нещо като обща цел и на леви, и на десни в Европа. А по-скоро, справедливост в действие означава социално-икономически модел, който преодолява неравенствата, който намалява коефициента на неравенство, който е доста висок в България, и който създава перспективи и условия за живот в страната, с оглед подобряване на демографската негативна тенденция, която е доста плашеща за следващите десетилетия, като прогнози.

- Всичко това звучи много добре, само че как?
- Бюджет 2025 ще е първото препятствие. Нека да си кажем, че това няма да е реален бюджет на реална политика, защото е в заварено положение. Но ако успее да се преодолее това препятствие, следващите бюджети трябва да заложат икономическо развитие, по-активно участие на държавата в икономическия живот като активен участник с оглед формиране на реален брутен вътрешен продукт. Процесът на реиндустриализация е една средносрочна и дългосрочна стратегическа цел както за Европа, така и за България. Европа не може да си позволи повече да разчита на това други държави да я хранят. Виждам и повея от Запад „с версиите до тук“ - всеки ще си плаща сметката. Гледах статистиката за покупателната способност на минималната работна заплата и за съжаление тя все още е най-ниска в България. Иска ми се да бъде поставена на по-амбициозна цел, която е отвъд мандатността. Тъй като в момента сме в период на крепене на стандарта и качеството на живота с европейски средства, допълнени от нескончаеми заеми. По-амбициозна цел е да направим така, че да трасираме пътя за следващите 5-10 години и България да постигне по-високо качество на живот, на образование и здравеопазване, със стандарт и доходи, които да осигурят един по-смислен и по-спокоен живот. Ето това е нещо, за което си заслужава да се работи. Разбира се, това изисква на първо време, още тази година, държавата да се върне във функциите си и да задвижи инвестиционния процес, който да генерира по-високо потребление. Имаме проблем с европейската икономика от гледна точка на рецесията. Това силно влияе на нашето производство и съответно на експорта, тъй като над 60% сме вързани с този европейски пазар. Търсенето на нови партньори от трети държави, което означава да преодолеем инвестиционните рестрикции, които се създадоха в последните години в Европа на чисто политическа и геополитическа основа, вероятно с повей и някъде отвъд Атлантика. Тук говорим за партньорство с Китай, Сингапур, Виетнам, с трети държави, в които България традиционно добре е стояла. Тоест това са възможности, които трябва по-активно да използваме. Виждаме, че европейски и други държави се възползват от това.

- Трябва ли България да бърза с влизането в Еврозоната или е по- добре да се изчака?
- Според мен е по- добре да изчака, въпреки че това редовно правителство в лицето на партньорите търси някакъв политически ефект от своето управление и постигането на някакъв подобен успех като Шенген. Влизането в Еврозоната е нещо, което самият Борисов търсеше в своите три мандата на управление. След Станишев, който вкара България в Европейския съюз, на него му трябваше някакъв значим външно-политически успех.

- Да се върнем отново на избора на председател на БСП. Има ли вече уточнен някакъв регламент на Конгреса, в който всички 16 претенденти да представят визията си за развитие на партията? 
- В момента вървим по регламента за пряк избор, кампанията за който стартира на 28 януари с правила, които е утвърдила комисията за пряк избор - за начина на водене на кампанията, за възможността на кандидатите да обикалят страната и да им бъдат организирани срещи. На мен ми предстоят такива на много места в страна до изборния ден - 23 февруари. Така че правила има и ние се водим от тези правила. А дали някой ще се опита да смени правилата в последния момент и Конгресът да избере председател, а не всички членове на партията, предстои да видим. Чуват се и такива идеи.

- Ако това се случи, по какъв начин то ще бъде вкарано в законовата рамка? Защото всеки би могъл след това да оспори това решение.
- Промените в Устава, които ще се разглеждат, а има вече такива предложения, предвиждат да влязат от момента на тяхното приемане от Конгреса. Такива записи е имало и при предишни промени. От гледна точка на оспорването, винаги има хора, които не са били съгласни и са оспорвали. Затова казвам, че цялата процедура трябва да се проведе прозрачно, общодостъпно, за да няма и най-малкото съмнение за опити да се наклонят везните в полза на един или на друг кандидат. Тъй като това ще повлияе върху реномето не само на избрания председател, но и на партията като цяло, тъй като ние в момента сме пред очите на цялата общественост, без значение, че тя няма отношения към избора, но все пак го наблюдава.

Нашият гост

Калоян Паргов е роден през 1977 г. в Пловдив. Завършил е Втора английска гимназия “Томас Джеферсън” в София. Бакалавър е по Международни отношения и магистър по Европейска интеграция от УНСС. Доктор е по икономика от Стопанската академия в Свищов. От 2012 г. е член на Националния съвет на БСП, а от 2013 г. до 2020 г. е бил член на Изпълнителното бюро на НС на партията. От 2013 г., в продължение на повече от 8 години е председател на най-голямата организация на партията - Софийската. 4 мандата е бил общински съветник в Столичния общински съвет, а от 2015 до 2022 г. - председател на групата на социалистите в СОС. През 2022 г. създава Стратегическия институт за национални политики и идеи - СИНПИ и е председател на Управителния му съвет.