Труд
Автор:
Костадин Филипов
Прагматичен или югоносталгичен бе призивът да не се пазарува вмагазините заради високите цени?
В петък миналата седмица и гражданите на Република Северна Македония бяха призовани да бойкотират високите цени в супермаркетите и другите магазини като се въздържат от пазаруване в тях. Някои се вслушаха в призива, други - не.
Както винаги при подобни случаи, когато се иска чрез личен акт на гражданско отношение да покажеш позиция, за което се иска и доза храброст. Или пък предпочиташ да си останеш вкъщи и да не се съобразиш с аргументите на агитаторите. Така че и в този случай се получи позната картина. Едната половина от гражданите не отидоха до супермаркетите и другите магазини. Другите пък взеха кошници и колички и пак ги напълниха, въпреки високите им цени.
В този смисъл можем да определим „бойкота“ при съседите край Вардар в петък като частичен, или по-точно като половинчат. Държавната статистика също спомогна за това впечатление. Според нея, в деня на гражданския протест оборотът в магазините от големите търговски е спаднал с 47% и около 100 милиони денари по-малко са влезли в касите им. Ако гражданите са харчили средно дневно по 3,5 млн. евро, в деня на бойкота сумата е преполовена и пресметната на 1,8 млн. евро. Което пък на нас ни дава увереност, че наистина можем да определим резултата от отказа от пазаруване като половинчат. Само да добавя, че едно евро се разменя за 61,3 денара.
Дотук със статистиките. Да видим другата страна на всичко това. Първо, и този път призивите за бойкот на високите цени в големите търговски вериги (предимно) имаха облика на подражание. През всички дни преди петъка апелите се базираха на примера на Хърватия, която седмица преди това бе стартирала тази гражданска инициатива. В манталитета на гражданите на Северна Македония още от времето на Югославия всичко, което идва откъм Хърватия, си заслужава да бъде следвано. Винаги ми е правило впечатление, че според местните оценки край Вардар, завършилите своето висше образование в Загреб, да речем, са били по-високо котирани от тези в Белград. Да, и Словения винаги е била привлекателна за македонците, макар че в повечето случаи по отношение на нея е имало и доза ироничен елемент.
Но Хърватия е друго. Затова видни публични фигури призоваваха в медиите или в социалните мрежи „да се последва примера на Хърватия“. Вижте какво правят там те, а ние тук - мълчим и не смеем глас да подвигнем. Те са общество, а ние сме стадо... И все в тоя ред.
Всъщност, не знам защо точно в петък бе избран денят за отказа от купуване. Той, доколкото имаме преки впечатления, не е най-натовареният за пазаруване. „Гужвата“ (тълпата) е в събота. Ако организаторите бяха решили наистина да изпратят послание към собствениците на големите вериги, не би ли трябвало бойкотът да е в събота? Но и тук като че ли има знак на половинчатост, май. Хем няма да отидем до рафтовете със стоки, хем ще се съобразяваме да не разсърдим собствениците на веригите от магазини, че знае ли човек. И ето го резултатът - 47%.
И тук идва ред на втората особеност на бойкота в Северна Македония. Както стана ясно, и другите държави, възникнали от разпада на Титова Югославия, също в петък не отидоха да пазаруват. Със същия общоприет мотив против високите цени. Всички бяха в „групата“: и тресяща се от протести Сърбия, и „първопроходецът“ в инициативата Хърватия, и Черна гора, и Словения, която уж трайно е обърнала гръб към останалите, и Босна и Херцеговина с нейните проблеми със заплахата от разпад. Как може в Скопие да останат извън тази общност, която без никакво съмнение е някакво своеобразно повторение на някогашната СФРЮ? Истински лек за носталгичните чувства на хиляди граждани на Северна Македония, нали? А може би и някаква плаха надежда, че не всичко е загубено и че едни такива малки, отделни и специфични акции могат да върнат общността под някаква форма, която да прилича на вече несъществуващата държава на „братството и единството“.
Реалностите са други, но пък това не пречи на хората да си живеят в миналото.
За разлика от другите бивши югорепублики обаче, този бойкот не е прецедент за Северна Македония. Бях непосредствен свидетел на едни други призиви от едни други хора да не се пазарува в магазините от една определена верига. И като кореспондент на БНТ тогава съм пращал репортажи по темата. Когато през април 2008 г. премиерът и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски се върна с празни ръце от Букурещ и без покана за членство на страната в НАТО, като отговор на ветото на Атина за това той призова гражданите на Република Македония да бойкотират всичко гръцко. Да не пазаруват в магазините на най-голямата и най-добра чужда верига „Веро“, да не отиват на почивка по плажовете на Халкидики и другаде. „Веро“ и сега бяха на мушката. На ресторантьорите бе препоръчано да зачеркнат в менютата си гръцката салата и узото. И други такива дивотии.
Да, някои угостители се съобразиха с препоръката, но тайно предлагаха „Мастика, произведена на юг от Гевгели“. Гевгели, както знаете, е последният град на Северна Македония до границата с Гърция.
Някъде през пролетта на 2016 г. бях в Битоля за снимките на филма ми за Битолския надпис. В една популярна кръчма на централната пешеходна улица Широк сокак седнахме с дипломат от Генералното ни консулство. В „града на консулите“ гръцкото влияние е далече по-силно отколкото в Скопие, да речем, а една от най-хубавите и запазени сгради от края на XIX в. е тъкмо сградата на гръцкото генерално консулство. В менюто нямаше узо, но когато с доза ирония попитахме за мастика, произведена оттатък Гевгели, келнерът с усмивка ни потвърди, че има. И ни сервира, разбира се.
Груевски вече бе започнал проекта „Скопие 2014“ и в Атина имаха всички основания да продължат сръднята си със Скопие. И забраната все още, макар и формално, продължаваше. До Преспанския договор, който върна нещата на реалните им релси, имаше още две години. Но тогава Груевски вече го нямаше.
Как ще продължи бокойтът, не знам. Във всеки случай не изключвам следващите акции, ако ги има, да бъдат в тясна координация с другите сдружения и организатори от останалите бивши югорепублики. Дали тази проява на недоволство и на гражданска енергия ще бъде политизирана, или както се казва, яхната от политиците, не е много сигурно. Във всеки случай ще бъде интересно.
Но и без това бойкотът край Вардар вече стана повод за остри реплики между управляващи и опозиция около това кой носи основната вина за високите цени в магазините. Премиерът Мицкоски подкрепи протеста и застана на страната на тези, които не отидоха да пазаруват. Сякаш искаше да подскаже още веднъж, че копира в действията си популизма на сръбския президент Александър Вучич, който от своя страна е готов да приеме всички условия на протестиращите студенти, дори и повече, само да запази властта си. То, ако питате мен, и Бойко Борисов е от същата порода, защото когато бе премиер, бе готов да отговаря на исканията на всеки един протест, пръкнал се тук или там за знайно и незнайно. С държавни средства, разбира се.
Но хайде да не отиваме по-нататък. Друг е въпросът, че според някои умни глави, цялата тази работа с бойкота противоречи на пазарния принцип на икономиката и търговията, в която политиците във всички тези нови държави се кълнат. Ама, кой да им каже.
