Хищниците и другият дивеч

Нека се обърнем към зоологията

Най-ефективното време е размножителният им период

Нужна е специална организация

Много често ловните деятели употребяват термините полезен и вреден дивеч. Доколко това е меродавно, нека се обърнем към зоологията. От една гледна точка едни животни са полезни, а други - вредни. И обратното. Но от наш, ловно-стопански аспект, нещата са малко по-различни. Хищниците пречат да умножаваме полезните за нас видове дивеч. И така пречат на развитието на ловното дело.

Борбата с хищниците трябва да се изпълнява не насила, а с желание, с усещането, че подпомагаш ловното стопанство. Пък и емоцията да отстреляш една лисица, например, не е по - малка от стремежа си да удариш заек. Даже се изисква много по-голямо умение.

Може би най-ефективното време за намаляване на вредителите, посягащи на полезните за нас дивечови запаси, е размножителният им период. Тогава те са унесени в отглеждането на поколението си и не са толкова осторожни. Нужно е дружините да организират специални ловни излети. А в тях трябва да участват всички ловци. И не е нужно да бъдат убеждавани хората, че унищожаването на хищниците е твърде важен акт. Необходими са бързи действия, за да се съхрани числеността на лисиците, вълците, черните порове, сивите врани и свраките. Нека не се забравя: споменатите крилати хищници нанасят големи щети на фазановите, яребичите и кекличевите популации.

Любопитно

Сред растенията в Русия има две, които се хранят с риба: мехунката и алдровандата. В техните капани се улавят и загиват личинките на риби и техните новоизлюпени малки. Някои рибки са унищожавани и от бръмбарите-плавачи и техните ларви, а също така и от водния скорпион, гръбоплавката и ларвите на водните кончета.

Най-тънката риба е дълбоководната змиорка или, както още я наричат, рибата - конец. Нейната дължина е 70 пъти по-голяма от ширината на тялото ѝ. Съществуват няколко риби, при които ширината на тялото е по-голяма от дължината.

Когато водоемите пресъхнат, жителите на тропическите страни събират рибите анабас и протоптерус направо от земята, като копаят тинята с лопати.

При дълбоководните риби-въдичари мъжките изобщо не могат да се хранят самостоятелно. Устата им е напълно сраснала с тялото на женската и те получават от нея готови хранителни вещества. Има случаи, когато женската мъкне със себе си по няколко такива “храненика”.

Подземни риби

Живеещите във водите на подземните пещери риби биолозите наричат троглобионти. Преди време такива същества са били открити в езерото на безименна пещера, намираща се в полите на планинския масив Кугитангтау в Туркмения. Там се въдят дребни рачета и мекотели, а на дълбочина 5-6 метра има рибни стада. Дължината на рибките е 4 - 5 сантиметра. Тялото им е дълго и почти цилиндрично без никакви люспи. Под кожата им съществува дебел мастен слой. Извадена от водата, рибката има розово - оранжев цвят. Могат даже да се видят вътрешностите ѝ.

Подземните риби са напълно слепи. Ихтиолозите не са забелязали никакви наченки на очна ябълка или каквито и да било зрителни органи. Откритите в Туркмения рибки се отнасят към някакъв непознат досега вид. Отсъствието на очи, люспи и кожни пигменти е типично за троглобионтите. Но новонамерените риби нямат и плавателен мехур /макар че този орган е добре развит при другите слепи риби - включително и в “съседите”, обитаващи пещерите на Иран и Ирак/.

Новотокритите риби бързо се приспособявали към живот в аквариум, дори когато водата била заменяна с питейна. Интересното е и друго - плували не само в нормално положение, но и странично, та даже и с корема нагоре.

Ловна миниатюра

Работливи кучета

Около Ново село имаше много лисици. И затова неслучайно местните ловци отглеждаха ягдтериери. Естествено, грижеха се за тях като за собствени деца. И тези ловни кучета доказваха своите превъзходни качества. И в селището имаше вече 6 екземпляра от тия верни помощници на хората с пушки. Но два от ягдтериерите бяха с изключителни достойнства.

Гледам веднъж отдалече - разказваше бай Геро - необикновено шествие: нашите Мурджо и Шаро хванали за ушите един лисугер и го водят право при мене. А хищникът сякаш върви на парад! Истината да ви кажа: такива умни, хубави и работливи кучета няма никъде по света!