Терорът е ежедневие

Къде да бъдат майките? Къде да бъдат децата? Тук нямаме нужда от тероризъм - терорът е ежедневие!

Ако не е с пистолет, ако не е с нож, ако не е с ритници, то е на пътя, край пътя, по светофарите, по тротоарите, по пешеходните пътеки.

Вчера в София сгазена от камион жена на пешеходна пътека в центъра на града.
Ако и на тротоара хората нямат сигурност, какви деца да отглеждат и как изобщо да ги опазят живи?!

С каква скорост се е движела колата, която да изхвърли така другата, че количката на пеленачето да е на парчета!

И ще го кажа за кой ли път: мексиканското правителство решило, че спира невинните жертви. Категорично. И са преградили пътните артерии в градовете с такива неревности, че никой не може да кара с повече от 30 км/ч и да иска. И там тази катастрофа не може да се случи.

У нас нищо не може да бъде въведено - не може камери, не може неравности, не може свирепи наказания, не може затвор - може само невинни хора да бъдат убивани и осакатявани.

Как мислите - натрошената количка дали ще мине за никаква телесна повреда, защото е количка? А жената със средна телесна повреда ли ще е или адвокатът на водача ще докаже ли, че тя не се е оглеждала на тротоара?  

Дано, дано, милион пъти дано пеленачето да е добре и дечицата да не останат сирачета. Остава ни само да мислим за тях с цялата сила на добрата си енергия. Дано!