Русия отново е велика държава

Настолната книга на Тръмп е „Силата на позитивното мислене“ от Норман Винсънт Пийл

Зеленски е ошашавен от развитието на нещата, бори се главно за гаранции за себе си

Речта на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс в Мюнхен и срещата в Саудитска Арабия между представители на САЩ и Русия, водени от първите дипломати на двете страни - Марко Рубио и Сергей Лавров, разтърси из основи политическите елити в ЕС и НАТО. Предполагаха, че разговорите ще се въртят около договарянето на край на войната в Украйна, но се оказа по-лошо.

И за войната в Украйна е станало дума, но на по-заден план. Като за гореща и важна за решаване тема, но като третостепенна в контекста на главната. Срещата всъщност е била посветена на намиране на решения и пътища за подобряването на двустранните отношения между двете велики държави.

Да, да, подготвяната там лична среща между Доналo Тръмп и Владимир Путин ще бъде ясен и категоричен знак, че Руската федерация отново е призната за велика държава!

Потвърждава се от редица явни знаци в тази посока от страна на Белия дом и лично от президента на САЩ. Предишните, особено Джо Байдън дебело подчертаваха точно обратното: Русия е задраскана от списъка не само на великите, но и от този на просто нормалните страни и подлежи на унищожение. Защо не! Припомняме, че САЩ и СССР заедно срутиха Британската империя.

Но в такъв случай верните европейски васали на чичо Сам минават на втори план. Толкова е очевидно, че техните водачи и осигуряващият ги експертен, медиен и пропаганден персонал изпаднаха в тежко познавателно  разногласие и емоционална какофония. Силно сходен с онзи, в който изпаднаха партийните бонзи в бившите социалистически страни с идването на власт в Кремъл на перестройчика Михаил Горбачов.

Не е уместна пряката аналогия, между Тръмп и Горби има принципна разлика с фундаментално значение. Горбашоу, както уместно го нарекоха на Запад, започна като безгрижен фантазьор и бързо се реализира като предател на родината си. Тръмп решително се е устремил към големи реформи, стъпил на здрава икономическа и политическа основа, загрижен за бъдещето на САЩ.

Настолната му книга е „Силата на позитивното мислене“ от Норман Винсънт Пийл. Главното послание в нея е: чрез промяна на мисленето и вярата в собствените възможности може да се постигнат успехи и по-добър живот. Положителната нагласа, религиозността, визуализирането на целите са ключовете към успеха и добруването.

Тези постановки на части се откриват почти във всяка негова реч. Тръмп няма свръхсложни многоходови стратегически замисли, обикновено говориq каквото мисли. Предполага се, че впечатляващата му енергичност в определена степен се дължи и на прилагането на практични съвети в тази книга за справяне със стреса чрез медитации, молитва и позитивни утвърждения.

Не го е грижа твърде за страданията на европейските кирчовци, сащисани от шамарите и ритниците, които търпят от него и екипа му. Тръмп направо се кефи да ги вбесяваq като ласкае Русия и почти цитира думи на Путин. Защото онези открито и твърдо работиха срещу него отдавна и напоследък преди изборите в Щатите миналата година.

За пръв път от много години на най-високо ниво в САЩ се каза, че украинският въпрос не е ключовият в отношенията им с Русия, че Русия е права за това, какво прави в Украйна, как го прави и защо. “Новата нормалност“ в ЕС лъсна като извратена нeнормалност.

Как европейските политици светкавично да потулят твърденията и клетвите си като: „Русия е агресор, а Украйна е жертва; всестранна подкрепа за Киев колкото и докогато е нужна; война с Русия до последния украинец; Путин е отвратителен диктатор, руснаците са лоши; нищо за Украйна без участието на Украйна; целта е нанасяне на стратегическо поражение на Русия.“

Евролидерите в мнозинството си са в когнитивен дисонанс, застрашени да изчезнат от сцената като 10-те малки негърчета. В романа едното се задави, другото заспа, трето се съсече, има и без глава, ужилено от пчела, че и станало съдия има. Последното се обесило и „вече няма никого“.

Агата Кристи е ползвала приказка от 1968 г. не само за научаване на цифрите, но и за поучение да се избягва вършенето на необмислени постъпки. В оригинала обаче последното негърче - тогава е наречено индианче! - не се е обесило, а го е глътнала червена херинга (A red herring swallowed one). „Червената херинга“ се разбирало като „отвличаща маневра“ или „лъжлива следа“.

Така в романа убиецът неуспешно се е опитал да измами следствиетоq като уж се е обесил. Предстои да наблюдаваме как европолитиците и техният антураж ще опитват да заблуждават европейците и Белия дом с отвличащи маневри. Ще има изпълнения с пускане на лъжливи следи, някои ще го играят на глътнати и изплюти от червена херинга обратно в политическия живот.

IL Fatto Quotidiano цитира Марио Драги: „Необходимо е осъзнаването за срочност... ЕС е длъжен да действаq като че е "единна държава". Времето не е на наша страна... комфортът, към който е свикнала Европа, приключи".

Не могат там да реагират своевременно и адекватно. ЕС е като Изумрудения град във „Вълшебникът от Оз“, който изглежда зелен и всичко в него изглежда блестящо и зелено. Защото всички, които живеят или влизат в него, задължително трябва да носят зелени очила. Трик на Вълшебника, градът да изглежда вълшебен, въпреки че това не е истина. Илюзии и измами.

В Рияд основната отсъстваща организация се оказа ЕС. Рубио заяви, че в бъдеще представители на ЕС ще присъства на преговори, но не уточни, кога и в каква роля. Пак там външният министър на Русия Лавров заяви, че на Русия не и е нужен ЕС, който иска продължаване на конфликта.

Като какви всъщност да седнат на масата за преговори за войната в Украйна евронатовците? Важи и за Зеленски. Нали имаше Мински споразумения за мир, нали и в Анкара започнаха такива? Сложен за отговор, но извънредно важен е въпросът, а в коя всъщност роля са и САЩ на същата маса. За тях Москва ще мълчи, за ЕС обаче няма. На война срещу нас сте, ще твърди до последно.

Military Watch Magazine: „Тръмп излезе с безпрецедентна критика срещу Зеленски, наричайки го „неизбран диктатор” и заяви, че е „много разочарован“ от нежеланието му да приключи конфликта с Русия. „Имаше три години, длъжен бяхте да сложите край... А и въобще не трябваше да го започвате!”
Зеленски се бори главно за гаранции за себе си, изрепчи се на Тръмп, защото е ошашавен от развитието на нещата. Вицепрезидентът Ванс описа подхода му като „позорен и контрапродуктивен“ и строго го предупреди, че „вече не се занимава с Джо Байдън и администрацията на Байдън, а си има работа с Доналд Тръмп и неговата администрация.“

Неспасяемо е положението на бившия комик и провалил се президент, послушко на Лондон.

САЩ просто не могат да водят три войни едновременно – една в Европа и две с Китай и Русия. Май и една успешна с някоя от тях не могат, а се нуждаят от поне временен покой навън. За да извършат много важни, дълбоки, широки и неотложни вътрешни реформи. Срещата на Тръмп с Путин би била голям успех и за двамата, може би дори повече за първия.

И хич не ги е грижа, че  провалените политици в Европа я докараха до тежка загуба. На тях, на нашите включително, им остава да хленчат, кълнат и се молят на някой Демон зло да причини на президента Тръмп и тези около него.

Вашингтон очевидно осигурява на Москва достатъчно време, за да демонстрира на бойното поле, че изходът за Киев е „пълна и безусловна капитулация“. Вече е въпрос на седмици.