Месечен анализ на „Галъп интернешънъл Болкан“ - „България и светът: събития, процеси, перспективи“: Завърши цикълът на разтърсване на партийната структура

ГЕРБ е основен елемент в системата

Формациите готови за нови избори едва след година

Според данните от редовното социологическо проучване на „Галъп интернешънъл болкан“ през януари 2025 г., в българското общество се регистрират сравнително високи очаквания за положителни промени за Европа и България от политиката на новия американски президент Доналд Тръмп. Така мислят близо една трета от респондентите – 30,4 %. По около една четвърт е делът на респондентите, които имат очаквания за негативни промени – 24,4 % или смятат, че новият управленски екип във Вашингтон няма да донесе съществени промени за нашата страна и европейските партньори – 25,6%.

Това показват данните от експресно национално представително проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено в периода 8-12 януари 2025 г. с телефонно интервю на 800 пълнолетни граждани.

На вътрешнополитическия терен към 12 януари 2025 г. се наблюдава следното разположение на политическите сили. ГЕРБ запазва солидна преднина пред останалите формации в 51-вото НС – 22,2%.

За второто място има остра конкуренция - в своеобразен „пакет“ с незначителни разлики помежду си са три политически сили: „Възраждане“ - 12,1%, „ДПС - Ново начало“ – 12,0% и ППДБ – 11,6%. „БСП-Обединена левица“ показва стабилизиране на ниво 7,4%. АПС получава – 5,8%, ИТН – 4,5%, МЕЧ – 4,2, а „Величие“ е под четирипроцентната бариера – 3,1%. Останалите дялове се разпределят между формации с декларирана на този етап подкрепа под един процент. 

Настоящата 2025-та година за българите започна с ключово политическо събитие – избирането на редовно правителство от Народното събрание. След четири години на политическа и партийна криза очакванията на гражданите са съсредоточени не толкова върху предложенията за политики, колкото върху това да има действащо правителство.

Протестите срещу правителството на ГЕРБ начело с Бойко Борисов през 2020 г. можем да определим като начало на политическа криза, комбинирана с криза на основните политически партии. Тази криза продължи четири години.

Възможно ли е да определим 2025 г. като продължение на тази криза или сме изправени пред преобръщане не само на картината, но и на нейното съдържание? Отговор на този въпрос могат да дадат процесите на трансформация, които преживяват българските партии. Протестите през 2020 г. рисуваха картината на една България с напълно различна партийна палитра – възникнаха няколко нови политически проекта. На практика нито новите партии успяха да формират и стабилизират електорална подкрепа, нито старите в лицето на „Демократична България“ (ДБ), успяха да се възродят след годините, в които не успяваха да получат стабилно парламентарно присъствие.

На този фон, началото на 2025 г. показва доста различно състояние на основните български партии. След съставянето на правителство с мандата на ГЕРБ и доминирано от ГЕРБ, тази партия остава основен елемент на българската партийна система. Новият етап в нейното развитие се състои в доказването й като партия на властта. Гарантирането на достатъчно време, за да се постигнат резултати и да се реализират интереси, ще определя действията на партията както в управлението, така и в парламента.

Поредицата от избори стабилизира електоралната йерархия в партийната система. На този етап тя е структурирана на три нива. На първото ниво е ГЕРБ, който е далеч преди останалите три формации, с около 10% електорална разлика. На второто ниво, в своеобразен пакет и в остра конкуренция за второто място в бъдещи избори, са „Възраждане“, „ДПС-Ново начало“ и ППДБ.

На третото ниво в момента имаме три партии (с възможност и за повече в бъдеще), които са в зоната близо до 4-процентната бариера. Две от тях – БСП и ИТН, са част от управляващата коалиция, а АПС е позиционирана като част от правителственото мнозинство в НС. БСП и АПС  ще използват мястото си в управлението като ресурс за решаване на въпроса за оцеляването – действие, което в българските условия рядко води до нещо повече от решаването на персонални проблеми.

Другата партия на това ниво е ИТН, която се намира в тенденция на застой. Те имат около 6% електорално влияние, което биха могли да запазят заради участието във властта.

Важна характеристика на настоящата парламентарна конфигурация е, че заявените като опозиция на правителството партии са в същото време и ожесточени съперници помежду си. Те са идеологически разнородни и изглеждат политически несъвместими.

„Възраждане“ е партия, която преминава през преструктуриране на електоралното си тяло. То е свързано с превръщането от типична несистемна партия, в системна, но радикална партия, която е част от радикалното европейско семейство.

Знаменателното разделение през 2024 г. на последната оцеляла в електоралните си размери партия на прехода – ДПС, доведе не само до спор за абревиатурата ДПС в навечерието на парламентарните избори, но и до остра конкуренция за избирателите на партията. „ДПС-Ново начало“ демонстрира много енергично политическо поведение и действие, успя да получи по-голяма подкрепа в последните избори и понастоящем продължава усилията изцяло да спечели корпуса на традиционните избиратели на ДПС, прибавяйки към тях и нови. Резултатите от изборите през 2024 г. и повишената политическа активност на партията са показателни, че такова развитие на електоралния потенциал е възможно.

В коалицията ППДБ има вътрешни разногласия и съперничество, но и ясно разбиране, че разпадането на коалицията може да има само един резултат – свеждане на парламентарното присъствие на всяка от партиите до незначително. Стратегическата цел тук е запазване на коалицията и възможност за гарантиране на второто място чрез неуспеха на правителството.

Разместване в така очертаната структура на електорално влияние може да се получи по-скоро в дъното, което може да се разшири, но може просто една партия да замести друга в парламента при следващи избори, за които партиите ще са готови не по-рано от година.

Тази картина показва, че на практика е завършил цикълът на разтърсване на партийната структура, без все още кризата на партиите да е намерила своето трайно решение. Онова, което се случи през януари 2025 г. с формирането на редовно правителство представлява по-скоро завършване на процеса на трансформация, започнал с протестите през 2020 г.

Обобщено казано, развитието на партийната система след демократичните промени започна с битката между два силни политически субекта, както беше през 1990-те (СДС и БСП), премина през ситуация с водеща политическа сила като център на партийната система (НСДВ през първото десетилетие и ГЕРБ второто десетилетие на XXI век), за да стигне до настоящето раздробяване, при което наблюдаваме силна партия на върха, която обаче е достатъчно слаба, за да бъде самостоятелен гравитационен център на системата.

Наред с това, има три средни партии/коалиции, които са постигнали възходящо развитие, но все още имат неясно бъдеще в борбата за второто място на избори, а накрая се разполага аморфна група от нововъзникващи политически субекти и стари партии в режим на оцеляване. 

Линк към пълния текст - тук.