Тази графика показва 15-те най-големи бюджета за отбрана през 2024 г. въз основа на данни от Международния институт за стратегически изследвания - САЩ са похарчили близо 1 трилион долара за своя бюджет за отбрана, което се равнява на 3,4% от БВП.
За разлика от САЩ, членовете на НАТО в Европа и Канада харчат средно 2% от БВП за отбрана.
На второ място е Китай с бюджет за отбрана от 235 милиарда долара. И все пак на база паритет на покупателната способност, той възлиза на 477 милиарда долара, когато се коригират за по-ниските разходи в Китай. Като цяло, военната модернизация на страната включва 600 оперативни ядрени бойни глави, които се очаква да достигнат 1000 до 2030 г., тъй като страната все повече се фокусира върху обединението с Тайван.
Русия има третия по големина бюджет за отбрана в света - 146 милиарда долара, което представлява 6% от националния доход на страната - най-високият дял от Студената война насам. Подобно на Китай, тази цифра е много по-висока от гледна точка на реалната покупателна способност, достигайки 461 милиарда долара. Днес руският ядрен арсенал съперничи на САЩ с 5000 бойни глави, въпреки че е средно голяма икономика.
Важна забележка. Всяка страна по различен начин определя какво да впише в своя бюджет за отбрана. Русия включва в бюджета за национална отбрана и военното финансиране за научноизследователска и развойна дейност, военни пенсии, бюджети на паравоенни сили и други разходи, свързани с Министерството на отбраната, като например жилища. Германия включва отпускане на специални фондове, военни пенсии и военна помощ за Украйна. Обединеното кралство включва пенсионна схема на въоръжените сили и военна помощ за Украйна. Полша изключва Фонда за подпомагане на въоръжените сили. България - и Господ не знае.
И сега, внимание! САЩ харчат толкова, колкото следващите 12 най-големи бюджета за отбрана взети заедно, но само 5 главни „позлатени“ изпълнители получават огромните 86% от разходите на Пентагона!
Европейският съюз уж е „съюз“, но редица страни - като България, например, отварят портфейлите си за покупка на оръжие от САЩ, а не от ЕС, вероятно за да получат отвъдокеанска „благословия“, която е по-ценна от брюкселската. Когото страни от ЕС плащат на Вашингтон за оръжие, то американската икономика расте, а европейската - губи. Затова ЕС е смешен, погледнат отвън.
Но вероятно към „позлатената класа“ в ЕС се причисляват и операторите на държавни средства от страните-купувачи. Затова „атлантизмът“ е по-пъчен от „европеизма“. Ние си ги избираме, а ЦИК ги утвърждава.