Мартин Скорсезе - Гигантът от Малката Италия

На 82 години майсторът на мафиотските панорами и драматичните визуални пиршества Мартин Скорсезе няма никакво намерение дори да забавя творческото темпо, а проектите му стават още по-епични. Тази седмица голямата новина е, че той планира да екранизира прочутия криминален роман “Дяволът в Белия град” и то пак в партньорство с Леонардо ДиКаприо, който е купил правата за книгата. Това е история за първия сериен убиец в Америка и ни препраща към края на XIX век.

Междувременно през 2025-а се навършват 30 години от премиерата на един от най-скъпите, дълги и зрелищни филми на Мартин Скорсезе - “Казино”. Този гангстерски епос предложи на публиката потресаващо внушителен поглед към “Града на греха” Лас Вегас. Монументалният картинен разказ за възхода и падението на мафията в щата Невада е вдъхновен от действителни събития. Самият град Лас Вегас, в цялото му неоново излишество, е пълнокръвен образ наравно с тези, изиграни от Джо Пеши, Робърт де Ниро и Шарън Стоун. Лас Вегас примамва алчни за пари мъже и жени, за да ги унищожи като в древна трагедия за разрушителните последици от човешкия хюбрис. Точно история за Скорсезе.

А новият проект “Дяволът в Белия град” е адаптация на едноименния роман на Ерик Ларсън от 2003 г. Историята разказва за Х. Х. Холмс - серийният убиец, който е вилнял по време на световното изложение в Чикаго през 1893 година - същото, описано в “До Чикаго и назад” на Алеко Константинов.

Освен убийствата, Холмс се е занимавал с всевъзможни други престъпни дейности и остава в историята като ключов криминален образ. Проектът на Мартин Скорсезе и Леонардо ДиКаприо преживя множество премеждия и итерации, в един момент дори беше преминал в ръцете на Киану Рийвс и Тод Фийлд, припомня operationkino.net.

А Скорсезе продължава да доставя кино на най-високо ниво вече над половин век. “Коварни улици”, “Шофьор на такси”, “Разяреният бик”, “Добри момчета”, “Казино”, “Бандите на Ню Йорк”, “Авиаторът”, “Вълкът от Уолстрийт”... много са чисто филмовите аргументи в полза на тезата, че именно той е най-великият жив филмов режисьор.

Нисичкият американски гений с италиански произход има кариера, която е каталог на качественото кино. От началото на 70-те години той изследва мъжеството, насилието, католицизма и историческите събития, оформили американския културен пейзаж. Неговият творчески отпечатък е несравним, но е вдъхновил хиляди кинаджии от целия свят. Скорсезе е майстор на мрачните психологически портрети и мащабните фрески. Има усет за епоса и интимното. Дирижира и естетизира древните нагони и импулси, превръща суровото физическо насилие в отправна точка за художествено осмисляне на обществените процеси и човешката природа. Прави безкомпромисно кино и не се съобразява с комерсиалните конюнктури, с доминиращата комиксова мания и инфантилизацията на културните продук­ти.

И винаги е бил ангажиран с каузата киното да бъде преживяване за голямото платно. Преди няколко години представи “Ирландецът” и показа, че не желае монументалният му 208-минутен епос за американската мафия и нейните връзки със легендарния профсъюзен бос Джими Хофа да бъде пропилян на малки екрани.

“Бих посъветвал всеки, който иска да гледа повечето ми филми - или повечето филми изобщо - моля ви, моля ви не ги гледайте на телефон”, каза майсторът на мъжкото кино. Наскоро той разобличи и безумно елементарните и невдъхновени супергеройски комиксови продукти като антикино и правилно ги оприличи на “увеселителни паркове”, които имат малко общо с филмовото изкуство. И бе напълно прав.

Заради всичко това преди две години фестивалът Берлинале го отличи със “Златна мечка” за цялостно творчество, а тогавашните директори на фестивала Мариете Рисенбек и Карло Шатриан казаха: “За всички, които вярват, че доброто съвременно изкуство създава произведения, които едновременно са лични и универсални като значение, Мартин Скорсезе и безспорен пример за подражание. Защото неговите филми винаги ни съпровождат като зрители и хора, персонажите му живеят и растат заедно с нас, помагат ни да задаваме въпроси и да търсим отговорите като част от историята и развитието на човечеството.” 

Оцеля по време на “културната революция” в Холивуд

За разлика от други титани на неговото златно поколение като Франсис Форд Копола и Оливър Стоун, Скорсезе продължава да поддържа върховно ниво и да демонстрира на младите си имитатори как точно се прави филм. Дори в стерилната и политически коректна среда на идеологически догми, културна революция и гротескна омраза към “старите бели мъже”, Скорсезе е недостижим виртуоз на “великата илюзия” и оцеля след опитите да бъде очернен за липса на “разнообразие” в киното си.

Отдаден е на своето изкуство 

Всеки искаше да прави кино като него. Той е велик. Като млади постоянно следяхме всичко, свързано с него. “Шофьор на такси” е един от най-важните филми в историята на киното. Най-силният и мрачен психологически портрет. Има слух, че Скорсезе е бил готов за застреля човек от студиото, който е искал да цензурира сцените с насилие в “Шофьор на такси”. Младият Скорсезе е бил невероятно отдаден на своето изкуство.

Куентин Тарантино, режисьор и сценарист

Символ на цяла ера в киното 

Познавам Марти толкова отдавна, той е един от онези хора, които правят живота ти различен, вълнуващ и съдържателен. С него е свързана една невероятна ера в киното и в моята лична кариера. С Марти се знаем от деца, а се сприятелихме много още в началото на 70-те по време на “Коварни улици”, после направихме “Шофьор на такси”, “Разяреният бик”, “Ню Йорк, Ню Йорк”, “Кралят на комедията” “Нос Страх”, “Добри момчета”, “Казино”.

Робърт де Ниро, актьор

Трудно е да бъде копиран 

Винаги съм си мислел колко ли ще е хубаво да мога да правя безкомпромисни, сурови филми за възрастни като Марти. Той е мой голям приятел, посещавали сме си снимачните площадки по различни проекти, помагали сме си, но аз знам, че никой не е като него. Мнозина се опитват да копират стила му, да имитират неговата естетика, но това веднага си личи. Марти е един и той промени седмото изкуство завинаги.

Стивън Спилбърг, режисьор и продуцент