За зрението на кучето

То вижда света в черно-бяло

Може да бъде научено да различава кръгове от квадрати

Чувство за движение на предметите

Установено е, че кучето няма цветно зрение. То вижда заобикалящия го свят в черно-бяло. Опитите да бъде научено кучето да различава цветен квадрат сред множество бели, сиви или черни квадрати са останали безуспешни. А известно е, че кучето лесно се поддава на дресиране. То може да бъде научено да различава кръгове от квадрати. След по-продължителна тренировка кучето дори може да забележи разликата между кръг и елипса. Извънредно силно е развито у кучето чувството за движението на предметите. То долавя и най-слабото движение на ръцете, каквото не може да бъде забелязано от човешкото око. Значително по-слабо е развито у кучето бинокулярното зрение, т. е. способността да вижда предметите с двете очи едновременно. Затова то по-трудно определя обема на предметите и разстоянието до тях. Кучето изобщо е “близкогледо”- то вижда на разстояние не по - далече от 600 метра поради особеностите на неговите очи.

С какво очите на кучето се различават от очите на човека? Защо кучето не може да различава цветовете? Основната причина се крие в строежа на ретината на окото. И при човека, и при кучето ретината образува полусфера и се състои от многобройни рецепторни светочувствителни клетки, които се наричат “пръчици” и “колбички” поради особената им форма. Според изчисленията в човешкото око има около 125 милиона “пръчици” и 6,5 милиона “колбички”. Тези светлочувствителни клетки се намират в задния слой на ретината и за да достигне до тях, светлината трябва да премине през няколко слоя нервни клетки. В средната област на ретината се намира участъкът на най-голяма зрителна острота, наречен “жълто петно”. Именно там е съсредоточена основната маса на светлочувствителните “колбички”, предназначени за дневно зрение, съответно за цветно зрение. Установени са три типа “колбички”, които реагират съответно на синия, зеления и червения цвят. Освен човека цветно зрение имат само маймуните. При другите бозайници то е или в зачатъчна форма, или съвсем липсва. Зрението на кучето силно се различава от зрението на човека. Животното е произлязло от нощните хищници, а както е известно, ретината на очите им се състои предимно от “пръчици”. Тази особеност на прадедите си е наследило кучето.

Лов със соколи

Може да се каже, че соколът е почти митична птица, просто “въздушна котка”, която пада от небето с голяма скорост /понякога 280 километра в час/. Изкуството да се дресират ловни соколи е древно. То е било познато в Китай, Япония, Индия, Персия и Сирия много векове преди новата ера. В Англия ловът със соколи достигнал своя разцвет през IX век. Тогава тези птици върху силни ръце били символ на престиж. През Средновековието ловът на соколи станал моден в Европа. После маврите го разпространили в Испания, а по-късно - в Северна Европа.

По време на османското робство у нас този ловен метод бил широко разпространен и дори възпяван в народните ни песни. Съществувала е и така наречената професия соколари. Тяхна задача е била дресирането на птиците. По начало това е общо взето сложно занимание, изискващо много търпение и голяма наблюдателност. Най-напред се хващат малки соколчета, които през определен период от време се държат на затворено. Именно тогава върху птиците се въздейства чрез съответни прийоми, за да се създадат в тях безусловни рефлекси и подчинителни реакции. Разбира се и тук играе правилото за тайната на професията - всеки соколар /и някога, и днес/ е имал свои добри учители, чрез които е възприемал старинните и сложни методи за обучаване на птиците. В това отношение няма установени точни пътища.

Из старите хроники

За ловните подвизи на царете и фараоните съобщават йероглифите и клинообразните надписи. Към древните книги, споменаващи за лова, се отнася и библията.

Първото в Европа специално съчинение за лова принадлежи на Ксенофонт, роден през 444 г. пр. н. е. След смъртта на Сократ /през 399 г.. пр. н. е./ Ксенофонт бил в изгнание и прекарал 20 г.. в Скилмунте, близо до Олимпия. Тук се увлякъл в лова на зайци и написал трактата “За лова”. “Ловът и кучетата са изобретение на боговете Аполон и Артемида, които са наградили с това Хирон за неговата справедливост/ кентавърът Хирон се счита за учител на всички гръцки герои/- така започва този трактат. Понататък Ксенофонт поучава как се ловува на зайци, елени, глигани, лъвове, леопарди, рисове, пантери, мечки и други животни. Но очевидно по - приятно от всичко друго му бил ловът на зайци. Ала както се вижда от трактата, Ксенофонт познавал само лова на зайци с гончета. Твърде любопитен е фактът, който съобщава той за лова на зайци с мрежи. За тези животни той говори следното: “Това е толкова привлекателно същество, че човек забравя всичко, което обича, когато види как то бяга и как се хваща”.

Петстотин години след Ксенофонт съчинение “За лова” написал гръцкият историк и философ Адриан. Роден е в Никомедия /Мала Азия/ през 90 година от н. е. Бил е римски консул. Увличал се е в лова с хрътки и опровергал грешката на Ксенофонт, утвърждаваща, че никакво куче не може да догони заек. Адриан обяснява, че Ксенофонт не е бил запознат с галската хрътка.