Проф. д-р Ваня Юрукова, пулмолог, пред „Труд news“: Мъглата най-опасна за деца до 5 години и хора с хронични белодробни заболявания

Нека пациентите бъдат спокойни, никой няма да бъде върнат. Всички ще бъдат прегледани, а при нужда хоспитализирани

Все още се среща забравената туберкулозата

Дни наред София и други градове в страната са затиснати от мъгла, властите предупреждават малките деца и хронично болните хора да не напускат домовете си. Какви болести може да ни докара смогът, образуващ се в котловините, как да се пазим от грип и пневмонии, връща ли се туберкулозата, питаме проф. д-р Ваня Юрукова.

- Проф. Юрукова, мъглата и смогът как влияят на здравите хора и на тези с белодробни проблеми?
- Реално мръсният въздух довежда до увеличаване на риска от респираторни инфекции. По-уязвими са малките деца, бременните жени и болните с хронични белодробни и други заболявания. Тези, които приемат имуносупресивни средства, които имат захарен диабет са изложени на по-висок риск от остри инфекции на долните дихателни пътища. Ето защо в такива дни, когато има мъгла и повишена концентрация на фини прахови частици, има повишен риск от боледуване, поради висока концентрация на свободни радикали, причиняващи оксидантен стрес, като резултат нарушаване естествената защита на организма, увреждане целостта на клетъчната мембрана, на епителните клетки и отваряне на входната врата на патогени. Включат се и обичайните бактериални причинители, заедно или след навлезлите вече вируси, подготвили почвата. Освен острите респираторни инфекции, хроничните респираторни заболявания също се обострят. Празниците отминаха, но сега особено при пътуване - престой на летища и в превозни средства, затворени помещения със замърсен въздух и струпване на много хора, при контакт с други болни от респираторни инфекции на горните дихателни пътища или член на семейството, се наблюдава ръст на тези заболявания. Не се спазва дистанция, не се ползват предпазни средства, не се спазват хигиенните норми, а климатичните инсталации допълнително създават условия за по-лесното навлизане на патогените. Вирусните заболявания достигат много бързо долните дихателни пътища поради единната дихателна система и се наблюдават поражения на трахео бронихалното дърво и паренхима.

- Децата ли са най-застрашени?
- С повишен риск са децата до 5 години. Едно вирусно боледуване при тях може да причини бронхит, бронхиолит и дори да отключи бронхиална асма. Така че малките деца трябва да бъдат пазени, да бъдат с шалчета на устата, за да може да се предпазят от тези фини прахови частици, които лесно проникват и да бъде предотвратено тяхното инхалиране.

- А какъв е рискът от животозастрашаващи пневмонии по време на грипна епидемия?
- Няколко фактора. Това са имунитетът на пациента, наличие на придружаващи заболявания и не на последно място - ненавременното лечение. Важно е също така дали навреме е прегледан от лекар и дали е предписано правилното лечение. Липса на терапия и ненавременен консултативен преглед биха могли да доведат до тежки пневмонии с респираторни усложнения, остра дихателна недостатъчност. Наскоро имахме пациенти младо семейство на 30 -32 години без придружаващи заболявания. Бяха контактни на член от семейството с грип А повече от седмица. Те не бяха взели никакви мерки, късно потърсиха лекарска помощ. Постъпиха за лечение в клиниката с много тежки пневмонии, с остра дихателна недостатъчност, в критично състояние. Терапията беше продължителна, но успешна и след правилно лечение се възстановиха.

- Кои са рисковите фактори за белодробните болести и кои хора са най-уязвими?
- На първо място не бива да забравяме пушачите, които има експозиция на тютюнев дим. Те обикновено не взимат мерки, защото смятат, че кашлицата им е обичайна тютюнджийска и не изисква лечение. Те могат да развият хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Това е едно от най-честите респираторни хронични заболявания, които по честота на усложнения и смъртност се нарежда на 3 място. Други рискови фактори са недолекувани пневмония, сраствания от преболедуване, чести бронхити, хронични синуити. Тези болни са уязвими и би трябвало всяка година да провеждат противогрипна ваксинация. Има и други медикаменти, които са имуномодулиращи средства и могат да подобрят устойчивостта на инфекции. Сред рисковата група са и пациентите със сърдечно-съдови заболявания, при които една вирусна инфекция също би могла да доведе до сериозни поражения, както на дихателната, така и на сърдечно-съдовата система.

- Какъв е рискът за пасивните пушачи?
- Пасивните пушачи са предразположени аналогично на същия риск. Тревожно е, че доста от децата в училище рано пропушват, използват и т. нар. вейпове, които не са безопасни.

- Много хора смятат астмата за леко заболяване, така ли е в действителност?
- Астмата не е леко заболяване, тя е хронично възпалително заболяване на дихателната системи и протича с пристъпи на задух. Това е и най-честото заболяване в детската възраст. В междупристъпния период пациентът няма оплаквания, но когато тя се обостри, може да има дори летален изход. Астмата трябва да бъде контролирана с противовъзпалително лечение. Пациентите подлежат на диспансерно наблюдение и на регулярни прегледи 3 пъти годишно. Ако пациентите не се придържат към терапията препоръчана им от специалист или неправилно прилагат инхалаторната терапия се стига до обостряне на състоянието. При възрастни може да се наблюдава тежка астма, която нарушава качеството на живот, води до инвалидизация. Астмата може да прогресира до ХОББ с всички усложнения, които се наблюдават при пациентите с хронична дихателна недостатъчност.

- Човек винаги ли може да разбере, че има белодробен проблем, има ли скрити заболявания, които не се усещат?
- Най-честите симптоми са кашлица, затруднено дишане, свирене в гърдите. Интересуваме се от наличие на вредности при пациентите и обкръжението им. Тук се има предвид, както професионалната експозиция, така и експозицията у дома. Понякога те не обръщат внимание на това, а за пулмолозите е изключително важно. Има някои заболявания, които могат късно да бъдат диагностицирани като пример периферно разположен тумор на белите дробове. Пациентите късно имат симптоми. ХОББ също късно се диагностицира в доста случаи. Препоръчва се, особено за пушачите, един път годишно да провеждат профилактичен преглед, да изследват своите функционални параметри, да правят рентгенография на гръден кош и бели дробове и дори ниско дозова омпютърна томография.

- Защо българинът не ходи на профилактични прегледи?
- Защото трудно се организира да посети личния си лекар, а не всички сме и с необходимата здравна култура. От друга страна имаме самочувствието, че може да се самолекуваме, да се самодиагностицираме и нямаме нужда от лекарска помощ. Обичайно търсим лекарска помощ късно.

- Туберкулозата забравено заболяване ли е?
- За съжаление - не. Ние се сблъскваме с нея в ежедневието си, дори тя стои като диференциална диагноза почти при всяко едно белодробно страдание. Постигнахме значителни успехи като понижихме заболеваемост от туберкулоза в България. Но покрай пандемията самите пациенти не търсиха специалисти и не достигнаха до специализираните центрове. За съжаление все още има новооткрити случаи на туберкулоза.

- А как става заразяването с туберкулоза?
- Най-често това става по въздушно капков път с контакт със заразно болен при понижен имунитет. Пациентите, които се разболяват, са с придружаващи заболявания. Наблюдава се в общежития, в затвора, при пациенти със СПИН, с хронична злоупотреба на алкохол и наркотици, които гладуват, правят строги диети или се хранят непълноценно, при химиотерпия или имуносупресивна терапия. Обикновено не се обръща внимание на първите симптоми - това са субфебрилна температура, общо неразположение, нощно изпотяване, отслабване на тегло, загуба на апетит. По-късно се появява суха кашлица, а понякога пациентите храчат кръв.

- По време на пандемията от КОВИД стояхме вкъщи и дори при нужда не ходехме на лекар. Увеличи ли това белодробните заболявания?
- След пандемията при нас идваха много запуснати случаи на неопластични заболявания, като късно диагностициран белодробен карцином. Това бяха пациенти, които бяха чакали да премине пандемията и много късно достигнаха до специалистите. Диспансерните прегледи на хронично болните не бяха провеждани и терапията не беше актуализирана, а някои хронични белодробни заболявания повишават риск от развитие на белодробен карцином. Сега, 2 години след приключване на пандемията, все още берем плодовете на това, че тогава работехме в друга обстановка. Много от колегите напуснаха, малко бяхме тези, които останахме да работим. Пациентите се страхуваха от заразяване и не посещаваха регулярно своя лекуващ пулмолог, дори да имат оплаквания.

- Сега в бума на гриповете, с какво човек сам може да си помогне в първите часове на заболяването?
- Измерва се температурата и ако тя е над 38 градуса прилагаме средства, които да я нормализират /антипиретици/, а може да се приложи и дори физикално охлаждане. Най-често при пациенти, които нямат алергия към тези препарати, предлагаме да се включи парацетамол. Трябва да бъде направен в първите дни комбиниран бърз антигенен тест, който се продава в аптечната мрежа за грип А и Б и за КОВИД 19 за домашно приложение или да бъде проведен в лаборатория. Това е важно, защото ако пациентът е с грип, разполагаме с антивирусна терапия. При прилагане на препарата за лечение на грип в първите часове, когато вирусът се размножава, по-лесно ще преминат симптомите. Другото е имуномодулиращата терапия, която е общоукрепваща, намалява разпространението на вируса, блокира прикрепването му към епителните клетки и свързването на вируса с рецепторите и по-този начин се спира разпространението му. Има препарати, които освен че увеличават защитата при вирусни инфекции, могат да ускорят оздравяването, да намалят тежестта на симптомите. Това са някои антиоксиданти, препарати от растителен произход, които могат да инхибират етапи от жизнения цикъл на вируса. Те могат да подобрят възстановяването на пациента. Желателно е пациентите да се консултират от личния си лекар, който при нужда да ги насочи към пулмолог.

- Много хора цяла зима пият хранителни добавки и витамини, това безопасно ли е и доколко помага?
- Тези препарати се взимат определен цикъл. Някои се пият 2 месеца всеки ден, други - 10 дена в три последователни месеца. Има различни схеми на прилагане. Хранителните добавки могат да подобрят имунитета, да намалят предразположението към разболяване, особено при хронично болни хора, да подобрят превенцията, защитата от вирусни инфекции или да ускорят оздравяването. Не съветваме, обаче, да се приемат целогодишно. Пълноценното и рационално хранене, с плодове и зеленчуци, богати на витамини, дава възможност за по-лесно усвояване.

- Кои са ваксините за белодробни заболявания?
- Има пневмококова ваксина, която се прилага за повишаване на устойчивостта срещу най-честия патоген на пневмониите -St. pneumoniae. Препоръчва се за намалява риска от пневмонии и обостряне на ХОББ. Тя се препоръчва най-вече за хронично болните от белодробни заболявания.

- Препоръчава се ваксинация за респираторно синтициален вирус при възрастни над 60 години и/или заболявания на сърцето и на белите дробове.
- Друга ваксина е тази срещу пертусис при възрастни ако не са ваксинирани като подрастващи. Не бива да забравяме и актуалната ваксина срещу КОВИД 19 и ежегодната ваксина за грип, които влиза в схемата за превенция на хронично болните.

- Има ли проблем с липсата на пулмолози в България, както е при други специалности?
- Имаше такъв проблем, особено по време на пандемията, но през последните 2 години забелязваме повишен интерес към тази специалност у младите колеги. При нас имаме доста специализанти и се надяваме, че проблемът с кадрите в пулмологията да бъде решен. Но в провинцията кадрите не достигат и е трудно, има градове с един пулмолог. В София има достатъчно кабинети с пулмолози за доболнична помощ, където пациентите могат да бъдат консултирани. Нека пациентите бъдат спокойни. Всички ще бъдат консултирани и при показания хоспитализирани.

Нашият гост
Проф. д-р Ваня Юрукова е специалист по вътрешни и белодробни болести, д. м. и магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт, репубикански специалист по белодробни болести.
Проф. д-р Ваня Юрукова над 30 г. работи в МБАЛББ “Св. София” ЕАД, като в последните 10 г. е била зам. изпълнителен директор и началник на Клиника за лечение на неспецифични белодробни болести. По време на пандемията 2 г. е ръководител на COVID-19 клиника. След асоциирането на болницата с УМБАЛ “Свети Иван Рилски”, проф. Юрукова е част от екипа на Клиника за лечение на неспецифични белодробни болести и фтизиатрия на УМБАЛ”Св. Ив. Рилски” и ДКЦ”Св. Ив. Рилски”. Главните научни интереси на проф. Юрукова са диагностика и съвременни подходи за лечение на бронхиална астма и ХОББ.