Пореден гръцки учен информира за направеното задълбочено изследване, с което установява, че ДНК на „македонците“ напълно съвпада с това на българите от България. В резултат на изследването си прави категоричния извод, че произходът на македонците е български.
Впрочем само преди няколко години изключително сериозен анализ, извършен от Института за съдебна медицина в Скопие, доказа по безспорен начин, че ДНК на македонците от Вардарска Македония и българите от България е напълно идентично. В същото време ДНК-та на сърбите и албанците нямат нищо общо с това на македонците. Вместо да се даде широка гласност на това толкова смазващо македонизма научно обосновано свидетелство, включително на международната сцена, българската страна запазва гробно мълчание. Единствената медия, която отрази научното откритие на скопския институт по съдебна медицина, беше вестник „Труд“.
Никога не съм поддържал тезата, че трябва да се влиза в директни спорове с фалшификаторите от Скопие. Това е невъзможно. Да спориш с македонист е равносилно да оспорваш словото на радио или телевизионен водещ. Фалшификаторите на историята трябва да се разобличават с безалтернативни исторически свидетелства, с които са пълни българските архиви.
Безаналоговият по жлъч и острота антибългарски пропаганден вой, особено във връзка с вписването на българите в македонската конституция, свидетелства, че скопската върхушка е загрижена за съдбата на македонизма. Тя вероятно отчита, че с кресливата и арогантна пропаганда и голи твърдения все по-трудно ще отстоява идентичността на скалъпения македонизъм и нескопосано формирания, грапав и грубо звучащ сърбизиран диалект на българския език, обявявайки го за античен македонски език.
Вероятно поради това напоследък все по-често се наблюдава включване на Белград в антибългарската пропаганда. След абсурда с шопската нация, чиито произход бил сръбски, идея мухлясала по архивите от 70-те години на ХХ век, сега търсят гробовете на сърби, интернирани по време на Първата световна война и починали в България.
Всяка държава има право да се грижи за съдбата на своите сънародници в чужбина, но ние защо правим изключение и не поставяме въпроси, колкото и да са неудобни за десетките и десетки хиляди българи, умъртвени във Вардарска Македония и Сърбия от Първата световна война до разпадането на Югославия. Ако сърбите имат претенции за няколкостотин сръбски граждани, погребани на българска земя, ние сме длъжни да поставим въпроса и получим отговор за българските жертви на кралския и титовия режим, надхвърлящи 75-80 хиляди. А защо десетилетия мълчим за най-голямото българско въстание срещу османския поробител - Нишкото от 1841 г. Сакън да не засегнем сърбите ли?
Разбира се не е работа на изпълнителната власт да отговаря на грубите фалшификатори и крадци на българска история, но нейно категорично задължение е да формира орган, комплектован от подготвени научни работници, които да отстояват историческата истина и безкомпромисно да изобличават фалшификаторите. Ако това не направи, следва изводът: България не само няма нормално и адекватно правителство, но тя като държава е загубила елементарното чувство за самосъхранение.