Коварният план на Северна Корея за атака срещу Сеул

Подземно кралство

КНДР е изградила мрежа от тунели до столицата на южната ѝ съседка

Комунистическата страна твърди, че съоръженията служат за добив на въглища

„Подземното кралство Чучхе“ – така световните медии наричат ​​мрежата от подземни тунели и тайни пътища, изградени от Северна Корея, включително през демилитаризираната зона (която разделя Корейския полуостров на север и юг) за изненадваща атака срещу Южна Корея. Тунелите могат не само да скрият впечатляващите военни възможности на КНДР от любопитни очи, но и в случай на непредвидена ситуация да осигурят на управляващия елит бързо и най-важното незабележимо бягство на по-безопасно място.

И въпреки че днес южнокорейското разузнаване разполага с точни данни за съществуването на 4 подземни тунела, севернокорейската страна продължава да настоява, че в тези тунели няма нищо тайно и те са построени само за добив на въглища.

Подсилени с бетон

Стените на част от тунелите са подсилени с бетонни плочи, а вътре има електричество.

Първият подземен тунел е открит на 5 ноември 1974 г. в Чаннам-мьон, провинция Кьонгидо. Той минава директно под демилитаризираната зона и представлява бетонна конструкция с ширина 90 см, височина 1,2 м и дължина 3,5 км. Според експерти повече от полк войници, около 2000 души, с тежко оръжие в ръце, могат да преминат през този тунел за час. Стените му са подсилени с бетонни плочи, а вътре има електрическо осветление и релси за преминаване на минни колички. Изходът от тунела се намира на 65 км. от Сеул.

През март 1975 г. е открит втори тунел в Кьондонг-мьон, провинция Канвондо. Граничните служители на Република Корея чуват песен, идваща от някъде под земята, и решават, че това е тунел. На 19 март 1975 г. е извършен сондаж и е открит пясък, който не прилича на пясъка от планинските райони на Канводно. Освен това, след пробиване на известно разстояние, южнокорейската армия се натъква на три каменни стени, построени от севернокорейските войски, за да забавят процеса на откриване на тунела. Днес Южна Корея използва тунела като туристическа атракция.

Заплаха за мира

Тунел с още по-голям капацитет е открит на 17 октомври 1978 г. в Чандан-мьон, провинция Кьонгидо. Той привлича вниманието на южнокорейското разузнаване, тъй като се намира в непосредствена близост до Сеул (само на 44 км.) и вероятно е създаден от Северна Корея за директна атака срещу столицата. Според експерти през този тунел за час безпроблемно могат да преминат 30 000 души с леко въоръжение.

Откриването на тунела кара ООН да обвини Северна Корея в заплаха да подкопае Корейското споразумение за примирие от 1953 г., което слага край на Корейската война. Северна Корея отрича съществуването на тунела, но по-късно признава и го нарича част от мрежа от въглищни мини. Тази версия би сработила ако в района има поне минимални находища на въглища... но такива няма.
Четвъртият тунел е открит на 3 март 1990 г. в Хеан-мьон, провинция Канвондо. Общата му дължина е 2052 метра, а ширината му позволява трима войници да вървят един до друг едновременно. За разлика от предишните тунели, Северна Корея почти веднага признава за построяването на този. Тя обаче заявява, че изграждането му, напротив, има за цел да ускори обединението на севера и юга. Единственият въпрос е – как?

Според информация на дезертьори, от времето, когато Ким Ир Сер е начело на КНДР, в страната са построени около 84 тайни тунела, някои от които стигат до центъра на Сеул. Дали това е вярно или не, както се казва, времето ще покаже, но от 1990 г., когато е открит четвъртият тунел, не са намерени други значими подземни обекти. Само подозрителна активност е забелязана в три района близо до северните покрайнини на Сеул, но няма потвърждение, че това е свързано по някакъв начин с тунелите на КНДР.

Бункери за елита

Според дезертьори от Северна Корея, подземната инфраструктура на КНДР не се ограничава до тунели и пътища. Съобщава се също, че страната има три подземни бази, бункери за прикриване на пехота близо до ДМЗ и, разбира се, около 8 000 подземни убежища за севернокорейското ръководство. В КНДР има и мрежа от тунели, предназначени да гарантират безопасността на лидера на страната Ким Чен Ун.

Според един от най-високопоставените дезертьори от Северна Корея, бивш член на партийното ръководство на КНДР и един от създателите на идеологията „чучхе“ Хуанг Джан Йеп, тунелите в самия Пхенян са положени на дълбочина 300 метра, а общата им дължина е 50 километра.

Тази мрежа от подземни съоръжения, чието строителство започва през 50-те години на миналия век, днес свързва Пхенян с всички ключови обекти в различни региони на страната - с пристанището Нампо, както и с градовете Сунчхон и Йонгвон, където някога Ким Чен Ир притежава вила. Освен това в столицата на дълбочина 150 метра има железопътна линия, която може да служи като убежище за цивилни в случай на спешност.

Хуанг Джан Йеп говори и за системата от тайни линии на метрото в Пхенян, което е свързано с таен подземен бункер, от който ръководството на КНДР възнамерява да води ядрена война със Запада. Съоръжението може да побере 5000 души и се намира на около 100 метра под квартал Сосонг в Пхенян.

Историите на дезертьорите днес са почти единственият източник на информация за тайните подземни съоръжения на Пхенян, тъй като е практически невъзможно да бъдат открити от сателит. Но колко верни могат да бъдат, не е ясно...