Берлинале 2025: Изненадващ триумф за филм от Норвегия

“Сребърна мечка” за социална антиутопия от Бразилия

Две заглавия от Китай, едното много добро

Раду Жуде с филм, заснет на телефон

Навярно мнозина зрители и филмови експерти, проследили внимателно 19-те филма от основния конкурс на 75-то издание на Берлинале, едва ли са очаквали главната награда “Златна мечка” да получи именно този скромен филм от Норвегия, но с достатъчно четливо заглавие “Мечти” или в пълен вариант с добавката (“секс любов”)! И добре, че е тази добавка, защото иначе заглавието съвсем точно дублира друг конкурсен филм - също “Мечти” на добре известния мексикански режисьор Мишел Франко. И в двата филма безспорно любовта е в центъра на екрана.

Но докато в мексиканския филм героинята на американската звезда Джесика Частейн не отговаря с истинско себеотдаване на влюбен в нея мексикански танцьор - нелегален мигрант в Сан Франциско, то в скандинавския филм от студена Норвегия любовната изповед е съвсем различна и с много по-висок емоционален градус в queerе (нехетеросексуален) лесбо аспект! Опитният норвежки писател, сценарист и режисьор Даг Йохан Хаугеруд залага в сюжета трогателна изповедална линия от личния интимен дневник за любовните преживявания на главната героиня, несподелени с никого, но случайно прочетени от нейната майка и баба, които са потресени от откровенията за откриването на любовта и секса. Но много по-съществен е акцентът за себеоткриването на младата Йохана като особено важна стъпка към самоизграждането на личността. Може би тъкмо това е спечелило единодушието на журито, за да присъди “Златна мечка” на иначе непретенциозния филм. Впрочем, председателят на журито - талантливият американски сценарист и режисьор Тод Хейнс, е безспорен авторитет със сигурен творчески почерк и верен поглед към житейската реалност и екранната достоверност. Освен това той е известен и като тънък познавач на женската индивидуалност и психологическа мотивация, доказано в много от филмите му и на първо място в “Керъл” (2015) с бляскавото участие на Кейт Бланшет. Още един, много силен аргумент за заслужената “Златна мечка” е и наградата на международната критика ФИПРЕССИ, която допълнително “подпечатва” решението на главното жури. А така се потвърждават и думите на новата директорка на Берлинале г-жа Триша Тътл, че фестивалът може и е време да “пречупи” наложената през годините емблема за политическа доминанта в селекцията и наградите.

Същата тенденция можем да видим и във втората по важност Голяма награда “Сребърна мечка” за бразилския филм “Синият път” на режисьора Габриел Маскаро. Той е намерил верния ключ, за да поднесе една изключително въздействаща социална антиутопия за потенциален управленски експеримент - всички стари хора над трудоспособна възраст да бъдат изселени в отдалечени колонии, за да освободят места за активно работещи млади с цел оптимизиране на националната икономика. Впрочем, това също е политическо решение, но много по-важен е социалният акцент и на втори план съдбата на една смела, макар и стара жена, която бяга от колонията с лодка по Амазонка, за да преоткрие смисъла на свободата и единението с природата. Добре измислен филм и освен това много красив от умелото съчетание на дълбоко послание с мощно и впечатляващо екранно изображение.

Киното още с раждането си в края на ХIХ век е загатнало силата на точното изображение и неговата хармония със съдържателния пласт на разказа, така че подобно попадение винаги оставя силно впечатление, особено при екзотиката на Амазония! Подкрепящ аргумент е и присъдената награда на Екуменическото жури, съставено от филмови експерти от различни християнски деноминации.

Сцена от филма „Напускайки земята”

Макар и в кратък преглед на разнородната селекция в основния конкурс заслужава да се отбележи и справедливата “Сребърна мечка” за режисура на Хуо Менг в китайския филм “Напускайки земята”. Неговият миграционен сюжет може да ни напомни и развълнува с препратки към нашите “миграционни” филми от селото към града през 70-те години на миналия век. Разбира се, ние сме несравними с китайския мащаб на милиони хора по пътя от селото към града, но личната съдба винаги носи потенциал за вълнуващо съпричастие, особено както в случая с изоставено дете в ръцете на възрастни родственици. Този силен социално-психологически сюжет се открои още по-убедително в сравнение с втория китайски филм в основния конкурс “Girls on Wire” - стандартен опит за психологически портрет на самотна майка с малко дете, но неловко “овкусен” с криминален сюжет за убийство на наркодилър.

Специално отбелязване заслужава филмът “Континентал 25” на изключително продуктивния и винаги на добро професионално равнище румънски сценарист и режисьор Раду Жуде. Той вече има “Златна мечка” за “Каръшко чукане или шантаво порно” (2021), а сега присъдената му “Сребърна мечка” е за сценария на новия му филм. Защото той успява в привидно прост неатрактивен сюжет за самоубийството на бездомен самотник да повдигне много по-съществения проблем за моралната отговорност и вината на бездушното социално управление. Филмът е прекрасен пример как при добра авторска идея, в пауза от други по-големи проекти, талантливият кинематографист може да направи сериозен филм с минимален бюджет, при това заснет без излишни претенции с обикновен смартфон. 
Макар и с няколко думи заслужава да се подкрепи новата конкурсна програма “Перспективи”, която отваря широка врата за режисьори - дебютанти и показа 14 нови филма. Засега те са обещание за бъдещи успехи. Но затова пък единствената награда в категорията е изключително полезна тъкмо за прохождащи автори в размер на 50 хил. евро, осигурени от немската организация GWFF за защита на авторските права в киното и телевизията, които винаги са имуществени и неимуществени, т. е. двойна защита в материален и морален план. Защото киното има нужда и от двете! А фестивалните награди са своеобразен “допинг” за талантливи млади кинематографисти.