Никола Филипов, финансист, пред „Труд news”: Увеличение на данъците би имало пагубен ефект върху икономиката ни

Ръстът на държавния дълг е абсолютно несъвместим с валутния борд

Решението за влизане в еврозоната винаги е било и ще остане политическо

Амбициозните намерения на правителството да подаде искане за извънреден конвергентен доклад за въвеждането на еврото у нас са повече от похвални. Но наред с това поставят множество въпроси за финансите на държавата. Когато представим бюджет с бюджетен дефицит от 3%, който на хартия покрива този критерий за членство в еврозоната, трябва да си дадем сметка, че ЕЦБ и ЕК  правят изключително детайлен анализ на това, дали този критерий може да бъде постигнат и през следващите години и ако да -  какви конкретни реформи през законодателни инициативи са заложени, за да бъде постигната тази цел, казва Никола Филипов. Финансистът поставя въпроса и какво ще се случи с бюджетния дефицит при различни макроикономически сценарии, при които БВП се свива и дори и е на отрицателни нива.

- Господин Филипов, видяхме проекта за Бюджет 2025 на кабинета „Желязков“, реалистични ли са прогнозите за ръст на приходите с 25% и кои фактори могат да затруднят тяхното изпълнение?
- Заложените ръстове в приходната част на бюджета са наистина сериозни и на този етап ми е много трудно да коментирам, дали и каква степен са реалистични. Основното допускане върху което се базират заложените ръстове е, че очакват драстично подобрение в събираемостта през по-ефективна работа на НАП, което не е нещо ново по своя характер. Според мен обаче фокусът на кабинета при структурирането на Бюджет 2025 и 2026 година трябва да бъде насочен изцяло към оптимизации в разходната им част където наистина има големи резерви, а не толкова към приходната, защото каквото и да си говорим българската икономика през последните 10 години тя в голяма степен се изсветли. Заложените неустойчиви ръстове на социалните плащания и размера на заплатите в публичния сектор от Асен Василев са основния фактор за огромните бюджетни дефицити пред които сме изправени в момента. Неведнъж с вас през годините сме коментирали, че политиката на доходите на правителството винаги трябва да бъде прагматична и базирана изцяло на икономическата действителност, в която оперираме. Несъмнено всички искаме заетите в администрацията и пенсионерите да имат достойни доходи. Въпросът е дали нашата икономика може да си го позволи. Друг структурен проблем е и скоростта, с която се осъществяват тези ръстове и всички негативни последствия, които произлизат от тях в краткосрочен и средносрочен аспект. Ако искаме да се върнем по пътя за фискална стабилност, първото, което трябва да направи новото правителство, е овладее бюджетните дефицити и да върне България към балансираните бюджети. Само по този начин ще можем да овладеем инфлационния натиск и да спрем ръста в държавния дълг, който впрочем е абсолютно несъвместим с валутния борд. Свиването на бюджетния дефицит най-бързо може да се осъществи чрез замразяване размера на всички социални плащания, както и нивата на заплатите. Това обаче в контекста на едно крехко и идеологически несъвместимо мнозинство, което стои зад управлението, е напълно невъзможно. Основният проблем на повишаването на доходите в бюджетната сфера е, че веднъж, когато бъдат увеличени, тяхното намаляване, а дори и замразяване, става невъзможно от политическа гледна точка, защото всяка партия, която дръзне да извърши подобна, макари правилна реформа, ще трябва да заплати висока политическа цена. Така, че поне към момента опциите, с които разполагат управляващите за свиване на бюджетните дефицити, са доста ограничени. 

- Какво е влиянието на бюджетната рамка върху инфлацията и икономическия растеж? Дали предвидените разходи ще засилят инфлационния натиск или напротив – цялостната концепция за приходите и разходите може да задържи ръста на цените?
- Един от основните проблеми на държавните бюджети през последните години е именно това, че те по своя характер те са проинфлационни. Така, че със сигурност бюджетните дефицити, които напълно погрешно вече намираме за нещо естествено, ще засилят ценовия натиск през следващите години, което може да ни отдалечи от еврозоната. Имайте предвид, че ние се намираме в парадоксалната макроикономическа ситуация, в която от една страна увеличаваме социалните плащания и размера на заплатите в публичния сектор, като в същото време се опитваме да покрием ценовия критерий за членство в еврозоната. А двата процеса сами по себе си са несъвместими, защото тези политики директно водят до увеличение в бюджетния дефицит, държавния дълг, инфлацията. Прекият ефект от бюджетните дефицити ще бъде повишаването на ценовите равнища, което очаквам да видим като тенденция още през първото тримесечие на годината.

- Как ще се отрази планираното увеличение на държавния дълг до 87 млрд. лв. през 2028 г. (35,2% от БВП) на финансовата стабилност на страната?
- Естествено, че негативно. Един от основните рискове от бюджетните дефицити е именно това, че те се финансират с емитирането на нов държавния дълг, което в средносрочен аспект ще доведе до това да се финансираме все по-трудно и на все по-висока цена. 

- Как планираните бюджетни мерки ще повлияят на целите за присъединяване на България към еврозоната, особено в контекста на изискванията за дефицит и инфлация?
- Това е един изключително важен въпрос, на който трябва да обърнем по-голямо внимание. Когато коментираме възможностите ни за присъединяване към еврозоната трябва да сме напълно наясно, че европейските ни партньори анализират всяка една макроикономическа тенденция в контекста на това, дали тя е устойчива, или не в средносрочен и дългосрочен аспект. В последните месеци обект засилен на публичен дебат беше ценовия критерий, като основен фактор за членството ни в еврозоната. Коментарите бяха насочени основно към това, дали да го покриваме, или не го покриваме с много малко за 2024 година, а за мен това е вторичен проблем. Далече по-важният момент тук е, дали средносрочната тенденция за стабилност на ценовите равнища е устойчива. И отговорът тук е, че не е. За януари 2025 година годишният темп на инфлация у нас ускори до едногодишен връх от 3,7%. Основният фактор зад засилването на темпът на инфлацията през януари у нас е повишаването в ценовите равнища на храните и комуналните услуги. И това е пряко следствия от политиката на доходите в страната в последните години, като основните фактори зад повишаващата се инфлация са два. От една страна когато държавата години наред увеличава административно минираната работна заплата и максималния осигурителен доход най-логичното нещо, което прави бизнеса в тази ситуация е да прехвърли този по-висок оперативен разход върху крайния продукт, или услуга, който произвежда. От друга страна се намираме в парадоксалната ситуация, че през средната брутна работна заплата в обществения сектор (2 624 лева) през 2024 година изпреварва значително тази в частния сектор (2 414 лева). За да запази персонала си, бизнесът е принуден да индексира нивата на заплащане, което отново води до увеличаване на цената, на крайния продукт. Това важи с особена сила за хранително-вкусовата промишленост, където все още делът на труда в структурата на себестойността на крайния продукт е относително висока. Когато комбинираме тези два фактора, сама разбирате, че дори да допуснем, че на хартия покриваме критерия за ценова стабилност за 2024 година, то за 2025 година със сигурност няма успеем. Бъдете сигурни, че тези негативни тенденции се наблюдават и анализират в голям детайл от ЕК и няма как да останат незабелязани. А решението, дали ще влезем в еврозоната, винаги е било и ще остане политическо.

- Каква е вероятността мерките за „усъвършенстване на фискалния контрол“ и „изсветляване на сивата икономика“ реално да доведат до по-висока събираемост на приходите, предвид факта, че подобни инициативи са били предлагани и преди, но не са довели до значителен ефект?
- Шансовете не са големи, защото както споменах, съвременната ни икономика в голяма степен се изсветли. Българският бизнес най-накрая разбра, че ако иска да се развива устойчиво и да пробие на европейските пазари, той трябва да работи на светло и да си плаща данъците. Естествено, има и области от икономиката, където размера на сивия сектор е над средното и там наистина има потенциал за по-висока събираемост по линия на ДДС. Тук, обаче идва и ключовата ролята на държавата в този процес. Бизнесът трябва да спазва законовата рамка, а държавата не трябва да възприема ролята на бухалка и през своите регулатори и държавни агенции да издевателства над бизнеса. Не трябва да забравяме, че държавата не създава стойност, а само преразпределя ресурса, който частният сектор създава.

- До каква степен проектобюджетът за 2025 г. е изграден с цел да представи по-благоприятна фискална картина пред ЕК и ЕЦБ?
- Напълно естествено и нормално е едно правителство да представи проектобюджет, който да цели да ни представи във възможно най-благоприятната светлина за пред ЕК и ЕЦБ. Както споменах по-горе, обаче не мисля, че това ще бъде достатъчно, защото нашите европейски партньори анализират в детайл всички предоставени макроикономически данни в контекста на това, дали и в каква степен те са устойчиви в краткосрочен и средносрочен времеви период. Когато представим бюджет с бюджетен дефицит от 3%, който на хартия да покрива този критерий за членство в еврозоната, трябва да си дадем сметка, че те правят изключително детайлен анализ на това, дали този критерий може да бъде постигнат и през следващите години и ако да - какви конкретни реформи през законодателни инициативи са заложени, за да бъде постигната тази цел. Също така е много важно какво ще се случи с бюджетния дефицит при различни макроикономически сценарии, при които БВП се свива и дори и е на отрицателни нива. Така, че работата на управляващите далече не свършва с това да представят бюджет с дефицит от 3%. Впоследствие те ще трябва да убедят ЕК с пакет от конкретни законодателни инициативи, че този бюджетен дефицит е устойчив. 

- Съществува ли риск от бъдещо увеличение на косвените данъци и осигуровките след получаването на дата за влизане в еврозоната?
- За съжаление, ако не бъдат предприети конкретни и ясни мерки за оптимизация на публичните разходи, има реален шанс да се стигне до промяна на данъчния модел в България. А, това според мен има пагубен ефект върху икономиката ни. Това ще намали допълнително инвестициите в страната, защото нормата на възвращаемост на текущи и бъдещите инвестиции на бизнеса ще се свие. Хората ще бъдат демотивирани да работят и да трупат знания и да търсят допълнителна квалификация. Така че, ако се стигне до промяна в данъчната система, тя трябва да бъде обект на дълбок и детайлен анализ и дълъг публичен дебат, в който да се чуят всички гледни точки.

Нашият гост

Никола Филипов е роден на 9 декември 1983 година. Завършва бакалавър със специалност “Финанси” в Университета за Национално и Световно Стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Великобритания. Специализира Бизнес анализ и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Има дългогодишен опит в сферата на корпоративните финанси. През годините е консултирал и управлявал активите на редица международни инвестиционни фондове с инвестиции и интереси в България. Един от създателите на “Съвет за икономически и публични политики” (СИПП).