Иво Карамански-младши: Останах без ръка, защото шофирах със 160 км/ч

Преди три години Иво Карамански-младши претърпява катастрофа в Холандия и губи едната си ръка. Подкрепата на неговото семейство му помага да излезе от тежкия момент и сега да говори спокойно за случилото се.

След тежкия инцидент Иво Карамански среща и любовта в лицето на инфлуенсърката Антоанет Пепе. Двамата имат и дете.

„През ден ме връхлитат спомени за случилото се. Карах много бързо – със 160 км/ч, и изпуснах контрол над автомобила. Колата накрая беше по таван, спирачният ми път беше половин километър. Излязох сам от колата през прозореца. Имаше хора, които бяха викнали линейка“, разказа в ефира на bTV Иво Карамански.

„През цялото време бях в съзнание, видях, че ръката ми е в много лошо състояние. Още тогава знаех, че най-вероятно няма да остане. Тогава беше моментът, в който приех, че вече няма да имам ръка – в секундата, в която я видях“, разказва той. 

„Възхищавам се изключително много на неговия дух и сила. На устрема му и хъс, с който живее този живот. Никога усмивката не слезе от лицето му, дори в първия момент, когато го видях в болницата след операцията. Дори и тогава ми се усмихна и ми каза: „Съжалявам! От днес нататък ще бъда Робокоп, мамо. Всичко е наред", разказа неговата майка Нели Атанасова. 

„Адреналинът те удря и първото, за което си мислиш, е дали си жив и здрав и си цял. Докато си под афекта на адреналина не си усещаш тялото правилно. След това ми отне време да възприема, че вече съм така. Умът и тялото са в режим на оцеляване и мислиш как да си добре. Някои хора изпадат в дълбока депресия, но аз целях това да не се случи“, споделя Карамански.

Признава обаче, че е имало момент в болницата, когато е бил на ръба да изпадне в депресия.

„Реших, че трябва да живея, защото ми се живее. Ако се депресирам и изпадна в дупка, животът ми свършва дотам“, споделя той.

Иво започва рехабилитация – както физическа, така и психическа.

„Приела съм случилото се и съм продължила да живея, но не съм го преживяла. За мен е много по-важно, че детето ми е живо, за което съм безкрайно благодарна. За това, че продължава да живее живота си по един съвсем нормален начин. Той прави всичко, което правим и ние – прави го с една ръка. Дори понякога доста по-добре от мен“, допълва Атанасова.