Дипломацията на Тръмп

Той прилага описаната от него методика на изкуството на сделката

Либералите, които побързаха да обвинят Тръмп в подчинение на Москва, сега сигурно си ядат шапките от яд

Доналд Тръмп е интегрална част от световния политически ландшафт от десетилетия. Неговите политически позиции са ясни пак от десетилетия. Има множество книги, десетки статии, стотици интервюта, в които дума по дума обяснява какво и как би направил, ако той взима решенията. Нещо повече – след като спечели президентските избори през 2016 година, той вече показа на света какъв е стилът му на водене на преговори, както и какви са идеологическите му разбирания и позиции. В рамките на мандата на Байдън той почти действаше като президент в сянка, по британски образец, и ежечасно обясняваше какво би направил той и какво не би направил.

С оглед на всичко това за мен е пълна мистерия как е възможно мнозина да продължават да не разбират как функционира Тръмп и какви позиции защитава и как ги защитава. Неговият образ е изключително ясен, неговият политически профил – също. Той прилага описаната от него методика на изкуството на сделката. В нея, вкратце, той дава в началото на преговорите си и морков, и тояга. Когато отсрещната страна приеме моркова, няма тояга. Ако откаже моркова, следва тояга, докато позицията на преговарящия не се промени. Това е негов последователен маниер, който ако сме обективни трябва да отчетем, че работи безотказно. Начинът, по който Тръмп води своята дипломация е такъв. И той не следва да бъде изненада за никого. Да, този маниер на преговори е безпардонен и на моменти краен. Да, по етични или други критерии може да бъде обект на критика. Но това е начинът, по който комуникира той и очевидно този начин е изключително високоефективен и постига резултати неизменно.

Поради яснотата на неговия начин на преговаряне бях изненадан от изненадата на мнозина по отношение с казуса, свързан с разплитането на войната в Украйна. В български условия имаше общо-взето две доминиращи дискурса позиции. От едната страна либералите побързаха да атакуват, опитвайки да си защитят статута на важни по отношение на разтълкуването на поведението на Америка. Атаката им беше по отношение на острите реакции на Вашингтон към президента Зеленски. От друга страна руският сектор побърза да се зарадва на прехвърчането на искри между Белия дом и Киев и се опита да си припише това временно състояние на нещата като някакъв едва ли не исторически свои успех. Според мен и двете групички побързаха да кажат „хоп“ без да е ясно дали има скок въобще. Нека видим защо.

Либералите, които побързаха да обвинят Тръмп в подчинение на Москва, сега сигурно си ядат шапките от яд. Защото стана ясно, че президентът Зеленски и администрацията на Тръмп са постигнали съгласие по добива на редките полезни изкопаеми, с които Украйна разполага. Не само това, но и въпросната двустранна спогодба ще се подпише съвсем скоро в Белия дом между двамата президенти. Това вече се тълкува из Вашингтон като успех на Зеленски, който ще има среща с Тръмп. Пък какво като Путин имаше с него телефонен разговор се пита в задачата? Първо Тръмп се среща със Зеленски, не с Путин.

Отделно една такава сделка, макар в нея да не е вкаран официален ангажимент на Вашингтон за последваща охрана на Украйна, е стъпка именно към мироопазващ контингент в страната. Именно в тази връзка, уж мимоходом, президентът Тръмп обяви пред Макрон, че Путин ще преглътне европейски мироопазващи сили. В Кремъл сигурно им е приседнало от това, но гледам руските фенове у нас се смълчаха по темата. Познавайки маниерът на Тръмп подозирам, че Путин може и от телевизора да е разбрал, че е съгласен.

Сключването на сделката за минералите е ключ към разплитането на казуса поради няколко причини. Първо, дава инструментариум на Тръмп да обясни участието на САЩ в процеса за вътрешната аудитория в Америка. В момента много американци се чудят защо помагат на Украйна безвъзвездно, докато най-активните (на думи) поддържници на Киев – лидерите на Европейския съюз – са давали пари под формата на заеми. С други думи ЕС дава пари на заем, които Украйна трябва да връща, а САЩ дава пари без нищо. Това странно поведение докара ситуацията до нетърпимост в Щатите. Просто американците не искат да участват за без нищо. И няма значение дали сме съгласни с тях или не, можем ясно да констатираме, че има логика в чуденето им.

Второ, сделката за минералите отключва целия преговорен процес за ситуацията след примирието. Тя осигурява и възможност да се гарантира сигурността на Украйна след войната. Нали е ясно какво означава добив от американски компании в Украйна? Това означава американски инженери, американски учени, американски подизпълнители, които дълбаят от името на американската държава полезни изкопаеми, предназначени за потребление в Америка. Съвсем логично, че целия този процес ще се охранява от американската страна по един или друг начин. А ако Америка охранява нещо, Русия няма да припари до него.

С други думи с подписването на това споразумение се отваря процеса и Украйна ще получи гаранциите за сигурността си, които са и необходими. Сега, надявам се, вече е ясно защо бяха прибързани оценките на либералите (и) у нас, които скъсаха де-що риза имат да обясняват Тръмп какъв бил четирихилядник. Прочее, заслужава две изречения и абсурдната опорка, че Тръмп бил вербуван агент на КГБ едно време. Изкараха някакъв от някъде си да си припомнел, че бил вербувал Тръмп. Имам само един въпрос – абе, вие, драги, защо не си пиете хапчетата? Вие как си го представяте, че това може да се случи? С американските служби и разузнаване вярно ли някой може да реши, че такова нещо би могло да се случи? И дори и да беше възможно никой нямаше да го е извадил досега, а? Свещена простота е положението. Но това е лирично отклонение.

С оглед на това как либералите вече бяха опровергани от фактите, очаквам до края на преговорния процес и руският сектор у нас, който се разтече от удоволствие при прехвърчането на искрите между Вашингтон и Киев, накрая да остане разочарован. Нали помните какво казахме в началото – моркова и тоягата и ако не приемеш моркова ти показват тоягата? Та, тонът към Киев се втвърди, когато те отказаха първоначално сделката за полезните изкопаеми. Днес вече тонът е смекчен. Но като знаем как преговаря Тръмп, дали няма да се окаже, че на Кремъл въобще не им се е искало да видят тоягата и са се съгласили на всичко, което им е поставено на масата? Не знаем, никой не знае. Но скоро ще разберем.

Ясното е едно – до разрешаването на войната няма да са ясни всички параметри по нея. Затова всяко прибързано залитане и обясняване как и какво ще се случи е точно това – прибързано. Затова призовавам да не се бърза с категоричните оценки, защото накрая може нищо от това, което си мислим да не се случи и съответно да сме си хабили просто въздуха в дробовете. Нека проявим малко търпение. Три години гледаме руската варварска агресия над Украйна. Иде й края. Нека видим какво ще се случи в крайна сметка. Но просто трябва да отчитаме ролята на Тръмп и неговия маниер на преговори. Иначе уравнението ще е непълно.