Труд
Автор:
Труд онлайн
Европейски държави провеждат задкулисни преговори за мащабни конфискации на танкери от сенчестия флот на Русия, който участват в износа на руски петрол през Балтийско море, съобщи Politico, позовавайки се на двама дипломати от Европейския съюз и двама правителствени служители от неназовани страни-членки на блока. подготвя се и ново законодателство, което да добави правна тежест към тези усилия.
Финландските власти заловиха кораба "Eagle S" при операция през декември, подозирайки, че е саботирал подводна електрическа връзка, свързваща Естония с Финландия. Корабът превозваше 100 000 барела петрол от Санкт Петербург.
Предложенията, които се разглеждат сега, включват използване на международното право за задържане на кораби по съображения, свързани с екология и пиратство. Тук обаче възможностите са силно ограничени предвид свободата на корабоплаването, гарантирана от ООН и международни споразумения. Страните от ЕС биха могли също така да действат независимо или в сътрудничество помежду си, за да въведат национални изисквания, които да им позволят да спират подозрителни кораби дори извън техните териториални води, казват източници на Politico.
„Близо 50 процента от санкционираната търговия с руски "танкерен" петрол минава през Финския залив“, каза външният министър на Естония Маргус Цахкна пред изданието. „Има заплахи за околната среда, има атаки, които имахме срещу нашата подводна инфраструктура. Сега въпросът е... какво можем да направим с тези кораби?. Не можем да блокираме цялото море, но можем да контролираме повече … Има много възможности“, коментира той.
Разговорите илюстрират нарастващото разочарование на Европа от това, че Русия продължава да транспортира петрола си и да избягва западните санкции, като разчита на непрекъснато нарастващ „сенчест флот“ – застаряващи кораби с неясна собственост и неизвестна застраховка. Правейки това, Москва успя да запази ключов спасителен пояс за своите военни усилия в Украйна, като се има предвид, че петролът и газът генерират около половината от приходите на Кремъл. И всичко това се случва точно под носа на Европа, в нейните собствени водни пътища, коментират авторите.
Миналата година 348 кораба на флота в сянка, съставляващи 40 процента от общите продажби на петрол на Русия, са тръгнали от балтийските пристанища - цифра, равняваща се на една трета от годишния бюджет за отбрана на Москва.
Подобни мерки не могат да спрат всички танкери на "сенчестия флот", но и „няма нужда“ от това, казва един от източниците: „Дори ако можем просто да забавим корабите, това ще попречи на Русия. Всеки ден е скъп. Предвид състоянието на руската икономика... всичко има значение.“
Според източници разглежданите предложения могат да бъдат групирани в три блока:
- задържане на плавателни съдове, които рискуват да причинят щети на местната околна среда, например чрез нефтен разлив;
- използване на пиратските закони за арестуване на кораби, които застрашават критична подводна инфраструктура;
- ако международното право се провали, държавите могат да работят заедно, за да приемат нови национални закони. Те биха могли да включват изискване танкерите в Балтийско море да използват само реномирани застрахователи от конкретен списък, което позволява на страни като Естония и Финландия да задържат кораби, застраховани от други компании.
