Гърция се опасява, че България ще я остави без вода

В един необичайно мек януарски ден Димитрис Мариноглу изора нивата си в Северна Гърция, опасявайки се от най-лошото: че водните запаси от съседна България, които са поддържали реколтата на семейството му от десетилетия, ще пресъхнат през лятото, пише "Ройтерс".

От 1964 г. водата от българските планини тече свободно по река Арда към 20 000 хектара от равнината Еврос в Гърция, съгласно споразумение за репарации от Втората световна война между двете страни.

Споразумението обаче изтече през юли миналата година и не е ясно дали ще бъде подновено, тъй като самата България има нужда от вода.

Ситуацията подчертава колко жизненоважни - и несигурни - са станали водните ресурси в Южна Европа, където изменението на климата направи лятото по-горещо, а дъждовете - по-редки. Гърция отбеляза най-топлите си зима и лято през миналата година.

Разтревожени гръцки фермери тази седмица блокираха град Кастаниес в северната част на страната и обвиниха правителството, че не е действало достатъчно бързо, за да осигури споразумение преди лятото. Служители от гръцкото министерство на енергетиката и околната среда посочват, че политическата нестабилност в България и поредицата от служебни правителства са спрели преговорите.

На въпрос за сделка българското министерство на земеделието заяви: "От съществено значение е България преди всичко да посрещне собствените си национални нужди от вода и след това нуждите на съседните страни".

При предишното споразумение България изпускаше 186 милиона куб. м вода годишно от водноелектрически язовири към Еврос - беден регион без функциониращи резервоари или язовири. Доставките се извършваха от май до септември, когато бяха най-необходими за реколтата.

Въпреки че сделката изтече през юли, в последния момент Гърция и българската национална електрическа компания подписаха споразумение за доставки до септември, чиито условия не бяха оповестени.

Гърция се надява да започне нов кръг от преговори следващия месец, след като в София има ново правителство, но не е ясно дали може да бъде постигнато споразумение до 1 май.

"Никой не може да каже колко близо или колко далеч сме от споразумение", заяви Петрос Варелидис, генерален секретар по водните ресурси на гръцкото министерство на енергетиката и околната среда.

При блокадата на Кастаниес фермерите разположиха повече от 100 трактора в знак на протест. Несигурността по отношение на водната сделка оглавява дълъг списък от оплаквания, включително борбата с високите енергийни и производствени разходи.

"Ако няма дългосрочно споразумение, за нас това означава смърт", категоричен е 59-годишният фермер Никос Попцоглу, чиято земя се снабдява с вода от България. Още преди изтичането на сделката той отбеляза, че неговите земи са претърпели спад на производството с 30-40% през миналата година поради сушата.

Димитрис Дракудис, ръководител на местна фермерска асоциация, изтъкна, че водата от България е единственият източник, с който разполагат.

"Проблемът е, че в продължение на 60 години нищо не е направено, никакви инфраструктурни проекти и никаква поддръжка", посочи той.