България е на дъното по е-услуги в ЕС

Автор: Биляна Веселинова

20:01

26.02.2025

България изостава сериозно в предлагането на електронни услуги за гражданите си спрямо останалите държави от ЕС, показват данните от Евростат.

Министерството на електронното управление е с проект за план-сметка от близо 56 млн. лв.

Близо 99 на сто от гражданите на Дания са ползвали онлайн системи, у нас този дял е едва 31,5 на сто

Водим само пред Румъния

През 2023-2024 г. използването на електронни услуги от публичните власти в ЕС се увеличава, като гражданите най-често търсят информация за услуги, социални помощи, закони и работно време. Това показват данните на Евростат за използването на електронни услуги от различните институции. През 2024 г. 70 на сто от хората на възраст 16-74 години в ЕС са заявили, че са използвали уебсайт или приложение на публичен орган през предходните 12 месеца, което представлява леко увеличение с 0,7 процентни пункта в сравнение с 2023 г. (69,3 %).

България обаче е на дъното на класацията по развитие на електронното управление като едва 31,5 на сто от хората са ползвали електронни услуги. Най-нисък дял е отчетен в Румъния (25,3%). Италия също е под средните показатели на ЕС – 55,1 на сто.

Статистиката на Евростат излиза в момент, в който в Народното събрание на страната ни се дебатират средствата по проекта за план-сметката на държавния бюджет, в който за министерството на електронното управление са заделени близо 56 млн. лв. За 2025 г.

Сред страните от ЕС най-висок дял на използване на електронни правителствени услуги през 2024 г. имат Дания (98,5%), Нидерландия (96,0%) и Финландия (95,4%). Гражданите на европейските държави посочват достъпа до лична информация и изтеглянето на официални формуляри сред водещите дейности, които извършват онлайн. Подаването на данъчни декларации бележи значителен ръст, вероятно заради промяна в методологията за събиране на тези данни през 2024 г. Получаването на официални документи и комуникации с публичните власти също е сред ключовите дигитални услуги.

Запазването на часове и използването на публични регистри са широко разпространени, докато подаването на искове, заявления и жалби остава по-рядко срещано. Данните показват нарастваща дигитализация на административните услуги, което улеснява гражданите и подобрява достъпа до институции.