Биляна Петринска: В актьорската професия се изискват сериозни характери и устойчивост, за да може да се задържиш

Биляна Петринска е едно от знаковите имена в киното и театъра. Вчера тя отбеляза своя рожден ден... на червен килим. Личният ѝ празник съвпадна е Гала премиерата на новата българска лента „Клас'90”, която тръгва официално в кино салоните от 24 януари.

Въпреки че бе на работа, усмивката не слизаше от лицето ѝ. А минути след финалните надписи на новата кино лента Биляна почерпи гостите пред кино салона с торта. Приятели и половинката в живота ѝ също бяха неотлъчно до нея.

За актьорската професия, отминалото време, ученическите години и спомени, пред „Труд news”, говори Биляна Петринска.

- Успех на филма „Клас'90“ и честит рожден ден, който съвпадна с премиерата на кино лентата. Как се чувствате, когато такъв професионален повод се припокрие и с Ваш личен празник?

- На всеки би му се харесало това, според мен, защото празникът става двоен. Така емоцията е много по-голяма. В случая стана случайно, тъй като това не мога да го организирам аз. Продуцентите и разпространителите на филма избраха датата, но това е нещо, като подарък за мен, тъй като рожден ден и премиера е прекрасно. Червен килим също... (смее се).

- Във филма Вие сте отличника на випуска. Такава ли бяхте и във вашите ученически години?

- Не мисля, че съм била толкова отлична ученичка. Имах различни оценки, но бях прилежна, отговорна, ученолюбива, неща, които, като качества, ми помогнаха в професията. А тя изисква много сериозни характери и устойчивост, за да може да продължиш и да се задържиш. Работата изисква тези качества, което ми е дало училището и учиталите ми. Не са липсвали и всякакви пубертетски изпълнения, като „Харесвам те, но не мога да  покажа как“ и те целя с прашка.

- Каква искахте да станете? И тогава ли погледът Ви бе насочен към актьорската професия?

- Не, погледът ми като цяло е извън точните науки, а към всичко, което е свързано с артистизъм. Дори съм тренирала и спортна гимнастика в училищния отбор, пяла съм и към хор в училището. Обичах български, литература, ходила съм и на английски език на частни курсове по онова време, което беше невиждано тогава, но аз ходех и много ми се отдаваше езикът. Не съм избрала професията си в ранните години. По-скоро след завършването на средното си образование се замислих кое е онова нещо, което ми носи удоволствие, и тогава реших да се насоча и да се пробвам. До ден днешен това, което ме води, е да се пробвам дали ставам. За мен по-добрият път е да си задавш въпрос, без да си абсолютно убеден в себе си. Всъщност кой е много убеден в себе си? Глупавият човек.

- Във филма випускът ви се среща отново след повече от 30 години. А в реалния живот кога за последно се видяхте със съучениците си?

- Спомням си, че това лято се срещнах с една съученичка от първи клас. Не сме се виждали може би, когато бяхме 4-и клас, защото тя има гръцки корени и замина да живее в Гърция. С нея се видяхме и беше много интересно, тя вече има две големи деца. Имахме общи неща, за които си говорихме. А с класа сме се виждали само веднъж от тогава, но със състудентите си се виждам много често, защото все пак професията ни задържа заедно, като обща среда и интереси. Някои от състудентите ми са Роберт Янакиев и Георги Златарев, с които играем сега в „Клас'90”.

- Има ли допирни точки героинята Ви от филма Корнелия с Вас самата?

- Може би това, че е ученолюбива. А това, че е таяла толкова време тази отмъстителност, мисля, че се опитвам да преработвам, каквото и да е. В професиата се изисква характер и тъкнкообидните хора не виреят. Трябва да можеш да работиш много над себе си, за да прескачаш тези неща, защото задълбаеш ли не можеш да продължиш. В актьорсската професия работиш с много хора, различни екипи и няма как да си само с един, така че трябва да можеш да продължаваш напред по някакъв начин.

- Кой е моментът, който помните от абитуриентския си бал?

- Помня, че беше в хотел „Родина“. Бях с едни букли и червено червило. Може би от тогава не слагам такова червило.

- А роклята?

- Роклята беше ластична, с дантела, подобна на тази, с която съм в момента.

- Изпитвате ли носталгия по онези години?

- О, не. Не бих заменила тази си възраст за времето, в което съм била тогава. И не за друго, а защото се чувствам добре в кожата си сега. 

- Докато сега отбелязвате своя двоен празник – рожден ден и премиерата на филма, кой се грижи за 6-годишния Ви син?

- Майка ми.

- На какво го учите, какъв искате да бъде той?

- Да бъде свободен, да се изразява. Искам да се учи да си дисциплинира характера. Той е още малък, но всъщност сега се формира. Малък е да го разбере сам, но с наша помощ трябва да го научим да знае къде започва и къде свършва свободата, и откъде започва свободията. Трябва да бъде уверен в себе си, да си знае границите и да се заявява смело.